Останалите свойства на инхибиторите определихме, като из­ползувахме общата пептидна маса от пречистен инхибиторен материал преди разделянето му на двата пептидни компонен­та. Изследването на термоустойчивост показа, че инхибиторите са стабилни на нагряване при ниско pH. Варене за 1 h при тем­пература 97° С и при pH 3,5 намалява инхибиторната актив­ност само с 15%, но при същото третиране при pH 10 загубата на активност е около 70%. Под влияние на разредени киселини и на 95%-ов етилов спирт — реактиви, които утаяват белтъците, инхибиторите не се утаяват и не намаляват активността си. В молекулите им не се откриват силно реактивоспособни сулфхидрилни (SH) групи. Осемте цистеинови остатъка в молекулата на инхибитор II, кои­то са носители на SH-групите, вероятно свързват 4 дисулфидни (S—S) моста. Тяхното разкъсване с пермравчена киселина води към пълна загуба на инхибиторната активност. Кинетичното изследване на действието на инхибиторите вър­ху трипсин показва, че те не могат напълно да потискат актив­ността му. Дори при третиране с десетократно увеличената 50%-ова инхибиторна доза се получава около 90% потискане. Както споменахме, инхибиторите потискат действието не само на трипсина, но и на различни други протеази: химотрипсин, плазмин, тромбин, фицин, папаин, левцинаминопептидаза, пенкреатопептидаза Е (еластаза), колагеназа и алкална про- теаза от Вас. subtilis. Не потискат активността на урокиназата, говеждия и човешкия каликреин и проназата. Този широкообхватен инхибиторен спектър е подобен на инхибиторния спек­тър на поливалентния протеазен инхибитор, изолиран от говеж­ди органи (апротинин, известен с търговските имена тразилол, контрикал, цалол), и на спектъра на инхибиторите от змийски­те отрови. От тях се различава по отсъствието на инхибиторен ефект върху каликреина и по потискането активността на лев- цинаминопептидазата, към която всички познати природни ин­хибитори са неактивни. Както всички познати природни инхпбитори, с изключение на изолирания от микроорганизми пеп- статин, инхибиторите от пчелна отрова не потискат действието на стомашния протеолитичен ензим — пепсина. Те обаче не се разрушават от протеолитичното му действие. Устойчиви са и на действието на трипсина. Характерно за инхибиторите от пчелна отрова е, че са бързо действуващи. Трипсин-инхибиторният комплекс се образува за по-малко от 1/2 s. Протеазните инхибитори проявяват антивъзпалителни свой­ства. Еднократното инжектиране на 200 гпЕ инхибитор преди предизвикването на моделни възпаления (карагиноново, про- оагландиново, брадикининово и хистаминово) в лапата на плъх потиска развитието им с около 40%. Конато към суспензии от левкоцитни или чернодробни лизозоми се прибавят 15 протсазен инхибитор на 0,1 ml суспензия, те предизвикват по- слабо (с около 50%) възпаление в сравнение с възпалението предизвикано от нетретирани лизозомни суспензии. Развитието на адювантния полиартрит също се потиска (с около 20—30%) от ежедневното инжектиране на 200 mE/kg инхибитор. Антивъзпалителната активност на инхибиторите вероятно се дължи на потискането на активността на някои протеолитични ензими (химотрипсиноподобни протеази, плазмин, тромбин, лев- цинаминопептидаза, еластаза, колагеназа и др.), които участву­ват при развитието на възпалителния процес. За антнвъзпалителната активност на инхибиторите допринася свойството им да потискат придвижването на някои левкоцити, както и да уве­личават протеазно-инхибиторната активност на серума и да намаляват протеолитичната му активност. Протеазните инхибитори не са токсични. Те проявяват сла­ба анафилактогенност. Протеазннят инхибитор (тразилол, контрикал, цалол) от говежди органи намери приложение през последните десетина години като единствено ефикасно средство при лекуване на острите панкреатити, фибринолитичните кръ­вотечения, шоковите и септичните състояния и хроничните став­ни заболявания. Протеазните инхибитори от пчелна отрова имат фармакологични свойства, подобни на свойствата на утвърде­ните в практиката инхибнторни препарати. Това създава въз­можности за приложението им самостоятелно или в комбина­ция с други лекарствени средства при лекуване на посочените заболявания. Някои различия между инхибиторния спектър на инхибиторите от пчелна отрова и на инхибитора от говежди органи разкриват възможности за комбинираното им приложе­ние с оглед да се разширява кръгът на лечебното им действие.