Препарати, дози и начини на приложение

phcela_8Медът е преди всичко храна с определени лечебно-диетични качества. Затова той няма строго определена доза както силно- действуващите вещества. Сведенията от литературата и опитът на много автори потвърждават това. Медът се дава с лечебна цел в дози, които варират в доста широки граници.

Според повечето лечители средната единична доза за вътрешно при­ложение е около 30—35 г, т. е. пълна супена лъжица. Днев­ната доза е 3 супени лъжици, около 100 г. Един курс на ле­чение в зависимост от големината на дневната доза е от 1 до 2 месеца. След почивка от няколко седмици лечението се по­втаря.

Съветва се медът да не се взема направо, а разтворен в топла вода; тогава неговото дразнещо действие като захарен концентрат върху вкусовите рецептори на лигавицата на устата и стомаха се намалява. В такъв вид медът се приема с по- голямо удоволствие, бързо преминава през стомаха и се усвоява от червата.

По-малки дози от 10 г не биха били ефективни; по-големите от 150—200 г, ако се взема продължително време, може да се окажат вредни.

Медът се приема най-добре в съчетание с различни храни — мляко, сметана, извара, масло, плодове, плодови сокове, ком­поти, яйчен жълтък, стрити ядки от орехи, бадеми, тахан, сусам, витаминни концентрати и т. н. Добре е медът да се дава едновременно с лекарствените препарати при лечението па някои болести.

Пътища на внасяне. Обикновено медът се внася в организма вътрешно — през устата, чрез кожата и лигавите ципи.

През устата се внася в естествен вид, във вид на разтвори, микстури, кашици или хапчета; през лигавите ципи на пра­вото черво във вид на малки клизми и свещички; чрез конюнктивата на окото във вид на мази. Той може да се внесе чрез лигавите ципи на дихателните пътища — бронхите, като се инхалира във вид на аерозоли.

През здравата кожа може да премине по метода на йонофорезата с галваничен ток.

Местното приложение на меда е много широко застъпено­то се използува за лекуване на заболявания, засягащи телес­ните покривки. В тези случаи медът се прилага във вид на компреси или местни топли медови бани от 20 до 30% кон­центрации, във вид на мази от 5 до 25%. В мазите се прилага сам или в съчетание с други действуващи вещества. Прилага се във вид на медови води за промиване на устата, влагали­щето и телесните кухини. За оросяване на раните може да се пулверизира. Прилага се под форма на тампони при рани на шии ката на матката и при паразитни заболявания на влагалището.

Препарати. Най-много се употребява като препарат естественият пчелен мед. В медицината той се при­лага във вид на официналната специално пречистена форма — Mel depuratum. Тази форма се използува като основа за правене на някои лекарства. Влиза в състава на очистителното виенско питие, сърдечното средство Oxymel Scillae, диуретич- ното средство Oxymel simplex и др.

Mel rosatum се приготовлява от горния препарат чрез аро­матизиране с тинктура от цветните листенца на розата.

Други форми на меда. Башкирски „каменен мед“. Той се получава от кристализиран липов мед. Изсу­шава се в специални пещи и става твърд като камък. „Мед на прах“ — приготвен в Съединените щати чрез центрофужно вакуумно изпаряване, запазва цвета и вкуса си в продължение на една година.

Познати са напитки, съдържащи мед — медово вино, медов квас, медово шипково вино и др.

Странични действия. Когато се дава вътрешно в го­леми количества или по-продължително време, медът дразни чревната лигавица и причинява слабително действие. Някои хора проявяват свръхчувствителност (идиосинкразия) към меда. У тях незначителни количества мед предизвикват кожни изриви, сърбеж, катарални явления от страна на лигавицата на носа и очите, остри стомашни разстройства и др.

Противопоказанията на меда не са много. Той тряб­ва да се ограничава при деца, имащи ферментативни стомашно- чревни разстройства. Да не се дава на болни, страдащи от диа­бет, и хора със свръхчувствителност към него.

На възможността за медицинско използуване на маточното млечице пръв обръща внимание френският агроном и пчелар С. Каплас. Неговата книга „Пчелите — източник на младостт и живота“, издадена в 1953 год., съдържа материали от личните му наблюдения за ободряващото действие на маточното млечице. По-късно с действието на млечицето започват да се занимават учени от почти всички страни. Особено голямо внимание се отдава на лечебното действие на млечицето във Франция, Италия, САЩ, Съветския съюз, Чехословакия, Полша, Румъния и други страни.

Има сведения, че у нас народът отдавна е използвал прясното маточно млечице, като съветва да се вземат вътрешно цели маточници или късчета от пчелни пити с наскоро излюпени яйца за лечение на различни заболявания. Пчеларите познават неговото освежаващо дей­ствие върху организма. Те са първите разпространители на идеята за неговото използване с лечебна цел. У нас за пръв път с научноекспериментален труд за действието на маточното млечице излезе катедрата по фармакология при ВМ „И. П. Павлов“ — Пловдив.

Маточното млечице е секрет от глътъчните горночелюстни жлези на младите пчели работнички на възраст от 4 до 12 дни. То е гъста белезникав прозрачна кашица до 3-дневната възраст на личинките, след това става матовобяла с жълтеникав оттенък.

Майката на кошера не произвежда млечице. Нейните глътъчните жлези са закърнели, а при търтеите те изобщо липсват.

Глътъчните жлези на пчелите работнички се намират в гла­вата и са представени от два протока. Върху тях са разполо­жени струпвания от жлезисти клетки във форма на алвеоли. Алвеолите на еднодневните пчели са малки и про­зрачни. В началото на секрецията те се увеличават силно, по­мътняват и просветът им се запълва с млечице.