Получаване на пчелната отрова

med_25Разширяването на изследванията върху отровата и утвър­ждаването й като суровина за фармацевтичната промишленост зависят пряко от ефективността на методите за нейното доби­ване.

Трудностите по получаването й в достатъчни количества и с подходяща чистота забавиха нейното изучаване и изпол­зуване.

В миналото отровата се е добивала по трудоемки и неефек­тивни методи: изтегляне на жилещия апарат от умъртвените пчели и екстрахиране на отровата от него; ужилване на опъна­та върху гърлото на чаша животинска мембрана и събиране на отровата в разтвора, с който е напълнена чашата; отлагане на отровата върху стената на въртящ се барабан, напълнен с пчели, и др.

Преломен момент в развитието на технологиите за доби­ване на пчелна отрова беше въвеждането преди около 20 го­дини на апарати (т. нар. колектори) за „издояване“ на пчели­те чрез електровъзбуждане.

През 1960 г. българският пчелар-новатор Илко Лазов кон­струира технически лесно изпълним и високопроизводителен уред, който се основава на два нови принципа за получаване на отровата:

1) пчелите отделят отровата си под влияние на елек­трически шок и

2) жилата им остават свободни и се прибират в коремчетата след отделянето на отровата.

Така пчелите оста­ват невредими. Уредът представлява правоъгълна гетинаксова плоча с рамки по дългите страни от заоблени дървени летви. Между тях са опънати през 2—3 mm намотки от стоманена тел. Намотките са свързани през една с източник на прав пул­сиращ ток 9 V, респ. заземени така, че до всяка намотка под напрежение е поставена заземена намотка. От двете страни на гетинаксовата плоча между нея и телените намотки са вмък­нати правоъгълни стъклени плочи. Уредът се поставя пред вхо­да на кошера.

Попадналите между две намотки пчели включ­ват на „късо“ токовата верига, получават електрически шок и отделят отровата като малки капчици върху стоящата отдо­лу стъклена плоча. След като завърши електрошоковото трети­ране, което продължава обикновено около 1 — 1,5 h, стъклените плочки се изтеглят от рамките и след подсушаване (1—2 h) финият налеп отрова върху тях се остъргва с ножче за бръсне­не. Няма данни за съществено нарушаване на жизнеността и на нормалната продукция на други продукти от пчелните семей­ства, подложени системно (през 3—4 дни) на такова електро- шоково третиране за добиване на отрова.

През 1963 г. американците Benton, Morse и Stewart публику­ваха схема на създадения от тях уред за електрошоково полу­чаване на отрова. Той се различава от българския уред по по- усложнената си конструкция, в която е отстранена възможност­та за пряк допир на тялото на пчелите със стъклената повърх­ност, респ. с отделената отрова. Това се постига чрез опъване­то на найлонова тъкан между стъклената плоча и намотките от стоманена жица. Получената с този уред отрова е чиста от механични замърсявания, но добивите са по-ниски, а обслужването му е по-трудоемко, отколкото с българския уред.

Публи­куването на конструкцията на уреда от американските автори в авторитетно научно списание им създаде приоритет на първо­откриватели на този прогресивен метод за добиване на пчелна отрова. За създателя на българския уред — Лазов — остана признанието за заслугата му за организирането още през 1963 г. на производството на пчелна отрова в големи количества за фармацевтични и научноизследователски цели. Нашата страна стана единственият в света голям производител и износител на пчелна отрова.