Най-типична особеност на обикновената медоносна пчела е задружният живот в големи многохилядни семейства. В тече­ние на филогенетичното развитие е настъпила диференциация между членовете в семейството, като се обособяват различни индивиди по устройство и функции. Но морфологичното и функционалното обособяване между отделните членове в се­мейството не ги е разединило, а е създало още по-тясна взаимо­връзка между тях. Пчелното семейство добива значение на оформена биологична единица. Обединението между членовете на семейството се осъществява по някакви невидими пътища. За обединението голямо значение има годността и жизнеността на майката и колективният организационен инстинкт у пчелите работнички, взети като цяло. Пчели работнички. Пчелите работнички съставляват основата на пчелното семейство. В пчелното общество не е установено безделие. Жизнена, биологично обоснована необхо­димост за всяка пчела в семейството където и да се намира — в кошера или вън от него — е да извършва определена, необхо­дима за цялото пчелно общество дейност. Работата между пчелите е разпределена в зависимост от тяхното физиологично развитие и възраст. Освен това тя за­виси и от конкретните външни условия — температура, паша и др. Младите пчели до 18-дневна възраст образуват групата на гнездовите пчели, те почти не излизат вън от ко­шера. Над тази възраст те образуват грyпата на пчелите събирачки. Те извършват работа, свързана със снабдяването на кошера с нектар, цветен прашец и прополис. Гнездовите пчели почти не работят първите 2—3 дни. Те са още слаби и неукрепнали. От 3-ия до 6-ия ден започват да хранят по-възрастните личинки и по-старите пчели с кашица от мед и прашец, почистват и полират килийните — подготвят ги за снасяне на яйца в тях. Започват да отелят восък и да участвуват в изграждането на питите. От 6-ня до 12-ия ден произвеждат „маточно млечице“ и хранят най-младите личинки до 3-дневната им възраст, затова се наричат кърмачки. Те хранят майката с млечице, грижат се за нейната чистота, хра­нят търтеите, поддържат топлината и влажността в кошера, топлят пилото. От 12-ия до 18-ия ден извършват още по-раз­нообразни работи: приемат нектар от пчелите събирачки, пре­работват нектара в мед, складират го в килийните и ги запе­чатват, притъпкват цветния прашец в килийните, вентилират кошера, стоят на стража и го бранят от нападатели, почистват дъното на кошера, изнасят навън умрелите пчели и фекалиите на майката, облепват цепнатините на кошера с прополис. По­някога летят около кошера, за да опознаят мястото. След 18-ия ден стават събирачки на нектар. Разграничението на работата на пчелите на етапи не е аб­солютно. То зависи от промяна на външните условия, темпе­ратура, паша или природни бедствия. Продължителността на работния ден на пчелите зависи от добрата паша. През нощта работата в кошера не престава. Лятно време пчелите живеят средно 45 дни, през зимата — от 6 до 9 месеца. Пчелата майка единствена в кошера е напълно развита женска пчела. У нея е развито жилото, което служи за пола­гане яйца и за борба с други майки, ако се появят в кошера. Нейното предназначение в кошера е да снася яйца и да под­държа непрекъснато обновяване и увеличаване на семейството с млади пчели. След оплождането й от 6 до 8 търтея тя задържа за цял живот в семеприемника жизнеспособни сперматозоиди. За поддържане на нейната необикновена продуктивност основно значение има маточното млечице, с което непрекъснато я хра­нят кърмачките пчели. Пчелите проявяват към нея извънредно голяма грижа, защото от състоянието й зависи съществуването на цялото семейство. При нормални условия тя живее до 5 го­дини. Сама майката е напълно безпомощна, бързо загива. Пче­лите чувствуват нейното присъствие. Дълго време се е пред­полагало, че между майката и всяка пчела съществува някаква загадъчна връзка. Днес тази загадка е изяснена. Установено е, че майката излъчва от особена жлеза в главата „майчино ве­щество“. Според Кондратенко без миризмата на майчиното ве­щество съществуването на пчелното семейство е невъзможно. Пчелите непрекъснато вземат с пипалцата си от тялото на май­ката майчино вещество и го предават една на друга. Следова­телно връзката между пчелите и майката в кошера има веще­ствен характер и е закрепена с инстинктите за продължение на вида. Мъжката пчела. Всеки кошер през пролетта и лятото отглежда няколко хиляди мъжки пчели — търтеи. Търтеите жи­веят средно 55 дни. Наблюдават са случаи на презимуване на търтеи със запазена оплодителна способност. Нервна дейност и взаимна връзка между пчелите. Нерв­ната система определя активното отношение на пчелата към об­становката. Тя й осигурява възможността да се ориентира в пространството и времето. В нея са заложени вродените без­условни рефлекси и цяла поредица от сложни верижни ре­флекси— инстинктите, свързани с храненето, събирането на нек­тар, изграждането на пити, размножаването, храненето на пило, роенето, отбраната. Пчелата е способна и на по-висши нервни прояви. В течение на своя индивидуален живот тя из­работва условни рефлекси на основата на инстинктите. Те иг­раят важна роля в нейния живот и осигуряват възможността по-резултатно да събира нектар. У пчелите е развита сетивната дейност: зрение, обоняние, вкус и слух. Пчелите имат способност добре да различават времето на денонощието. Те общуват помежду си и си предават сведе­ния за мястото на намерени източници на нектар чрез така наречените вербовъчни „танци“: „кръгов“ и „опашен“.