pchelna-otrova-1Лечението с пчелна отрова е също така старо, както и лече­нието с меда. Народите от дълбока древност познавали действие­то на пчелните ужилвания върху здравия и болния организъм. Народната медицина в много страни лекува с ужилвания от пчели. У нас отровата на пчелата е известна като „лечебна отрова“. В с. Караново, Бургаско, и в някои селища на Южна България народът лекува ревматизма на коленните и глезенннте стави с ужилвания от пчели, като след това намазва отгоре кожата с мед и я излага на слънце. Народната медицина из­ползува болкоуспокояващото и противовъзпалителното действие на пчелната отрова при ставните заболявания. Проф. М. И. Лукомски прилага пчелна отрова при ревматизъм и подагра, приканвайки лекарите да се заинтере­суват от нейното лечебно действие. Също такова отношение имат И. В. Любарски (1897) в Русия, Лангер (1898) в Чехия, Алтшул (1935) в Австрия, Хел (1917) в САЩ, Дюжарден (1947) във Франция. Пчелната отрова се нарича Apitoxin от apis — пчела, и toxi- tiuin — отрова. Способността на пчелите да образуват отрова постепенно се увеличава. Към 15-ия ден след раждането тя се образува в най-голямо количество. След това функцията на отровните жлези малко намалява. Излъчването на отровата зависи от сезона и вида на храната, която получават пчелите. Отровата може да се получи от пчелите в чист вид. За тази цел са предложени много методи, но нито един от тях не е съвършен. Причината за това е твърде малкото количество отрова, което може да се отдели наведнъж от една пчела. Един твърде нерентабилен начин за получаване на отрова е откъсването с пинцет жилещите апарати от тялото на пчелите заедно с резервоарчетата, съдържащи отрова. Поставят се върху стъклено блюдо и се притискат до изцеждане на отро­вата, след което се изхвърлят. Получената отрова може да се изсуши или веднага да се разтвори за използуване. По метода, предложен от Б. Бек в 1937 г., отровата може да се получи направо във воден или маслен разтвор. За тази цел пчелите биват предизвиквани да забиват жилата си на тънка животинска ципа — от гуша на птица, от пикочен мехур на бозайник или от пластмаса. Ципата е изопната на отвора на препълнена догоре с вода или масло стъклена чаша, така че се опира до тях. След всяко ужилване отровата попада в течността. Разтворът се довежда до концентрация една доза в 1 мл, т. е. количеството отрова от една пчела в 1 мл. По метода на Ф. Флори може да се получи по-голямо ко­личество отрова, като пчелите се дразнят с пари на наркотични вещества (етер, хлороформ). Голям брой пчели се поставят в стъклен цилиндър, към отвора на който се поднася памук, намокрен с наркотичното вещество. Малко преди да се получи упояващото действие, пчелите изпадат в състояние на възбуждение и изхвърлят своята отрова по стените на цилиндъра. Упоените пчели се изваждат на чист въздух и се изсушават. Голяма част от тях остават живи. Стените на цилиндъра се измиват с дестилирана вода. Полученият разтвор се пречиства, изпарява до сухо. Отровата се отделя в кристално състоя­ние и може да се съхранява, без да се измени, много дълго време. Н. П. Иойриш предлага друг способ. Голям брой пчели се задържат в затъмнената част на една кутия и се пропускат тесни коридорчета към светлината. По пътя те оставят капчици отрова. Действието на пчелната отрова е познато много отдавна но нейните физични свойства и химичен състав са изучени едва отскоро. Пчелната отрова е гъста, безцветна течност с твърде силна специфична миризма, наподобяваща миризмата на меда. Тя има мобилизиращо значение за пчелите. Прави ги силно нападателни. Раздразнените пчели изтеглят жилото си и на върха му се забелязва малка капчица отрова. На вкус отровата е горчиво-кисела. Нейното относително тегло е 1,131, сухият остатък 41% и pH 4,5 до 5,5. Тя измени червения лакмус в син. Пчелната отрова много бързо изсъхва на въздуха — губи водата си и около 25% от съдържащите се в нея летливи киселини. Изсушената отрова е полупрозрачна кристална маса. В това състояние тя може да се запази много дълго време, без да про­мени своята биологична активност. Приготвените от нея водни разтвори нямат кисела реакция и не са много трайни.