При някои видове мед (акациев, лавандулов) се допускат отклонения в стойностите на показателите за окачествяване. Ос­вен това монофлорните видове мед (акациевият, лавандуловият, липовият и др.) имат по-висока цена. Това налага да се доказ­ва растителният произход, което се постига чрез микроскопско изследване. Началото на микроскопското изследване на меда е поставено от Pfister още през 1895 г., но през последните десе­тилетия се засили особено много интересът към него във връз­ка с големите възможности, които се откриват за определяне както на географския и растителния произход на меда, така и на неговото качество и чистота. Микроскопският анализ на меда се използува за следните цели:

• определяне количеството и състава на седимента (не­разтворимите твърди съставки);
• определяне географския произход;
• определяне ботаническия произход.

Количеството на седимента характеризира не толкова про­изхода на меда (въпреки че дава известна информация в това отношение), но преди всичко начина на изваждането му от питите и следващата технологична обработка. В центрофугира­ния и добре пречистен мед количеството на седимента е средно 1,4 — 2,0 fil на 100 g мед и като правило е под 10 pi. Ако медът е изваден от питите чрез пресуване или нагряване, съдържа по- голямо количество седимент — до 1 cm³. Високото съдържаниб на неразтворими компоненти е характерно за ферментиращия мед. При този мед седиментът се състои от клетки от дрожди­те. Количеството на седимента се определя по следния начин: 10 g мед се разтварят във вода в специални калибрирани епру­ветки, след което се центрофугират. Седиментът се утаява в сте­снената калибрирана част на епруветката. Отчита се количе­ството му. Определянето на географския произход на пчелния мед се основава на обстоятелството, че всеки натурален мед съдържа известно количество цветен прашец. При събиране на нектара пчелите влизат в съприкосновение с прашниковите торбички на цветовете. Част от полена попада в нектара, оттам — в медово­то стомахче на пчелите, а след това — в меда. Освен това пра­шецът полепва по тялото на пчелите, откъдето попада във во­съчните килийки, респ. в пчелния мед. Възможно е поленовите зърна от въздуха също да попадат в нектара и маната и оттам в меда. Този прашец е предимно от анемофилни растения, оп- рашващи се с вятъра. Цветният прашец може да попадне в ме­да и при центрофугирането на пити, съдържащи килийки с пра­шец и пило, или при пресуването им. Преобладаващото количество поленови зърна е от растение­то, от което е събран медът. Въз основа на това се определя и неговият произход. Идентифицирането на поленовите зърна се базира на тяхната големина, форма и строеж на обвивката, които са характерни за всяко растение. Диаметърът на повече­то от тях е от 0,015 до 0,050 mm. Формата им е най-разнообраз­на (кръгла, овална, триъгълна, многоъгълна и т. н.). Дебели­ната и строежът на обвивката (гладка, наличие на пори, рогчета, бразди и т. н.) също са различни при отделните видове пален. Винаги обаче предварително се приготвят еталонни препарати от прашец, събран ръчно от растенията, и при изследването се сравнява прашецът в меда с еталонните препарати. Чрез опре­деляне на видовия състав и количеството на поленовите зърна може да се направят изводи за географския и растителния про­изход на меда. Много важно е и изследването на другите нераз­творими компоненти на седимента. Медът съдържа преди всичко прашец от ентомофилни ра­стения, но и известно количество анемофилен полен, който също подпомага идентифицирането на произхода на меда. Моно- флорните видове мед съдържат най-много поленови зърна от съответното растение. Голямо значение при изследването оба­че имат и поленовите зърна от други растения, които се съдър­жат в по-малко количество. Комбинацията и пропорциите меж­ду всички зърна са характерни за отделните видове мед. Срав­нително по-лесно се определя географският произход, отколкото растителният. Медът от различните райони на света има харак­терен поленов спектър. Съдържа предимно прашец от расте­ния, които виреят само в дадения район. Това в значителна степен улеснява идентифицирането. По-трудно (но не невъзмож­но) се определя географският произход на меда от райони със сходни климатични географски и ботанически условия. Въпре­ки това при отчитане и добро познаване на цялостния поленов спектър може да се правят достоверни изводи.