Пчелна отрова

Представата за съществуването на само два ензима в пчел­ната отрова се задържа няколко десетилетия. Тя издържа про­верката на съвременните хроматографски методи за разделяне на отровата и не беше разколебана дори от съобщението на американски автори за наличието на ивици с ензимнаактивност върху проявената с различни субстрати електрофоретична плака на отровата. Мълчаливо се приемаше, че това

Фосфолипази А са ензими, които са широко разпростране­ни в животинските тъкани и секрети. Те отделят една моле­кула мастна киселина от фосфолипидите (лецитина, кефалина) и ги превръщат в токсични съединения, които намаляват силно повърхностното напрежение. Тези съединения лизират (разру­шават) червените кръвни клетки и други клетъчни и субклетъчни структури и затова се наричат лизолецини, лизокефалини и др.

Хиалуронидазата в пчелната отрова спада към групата ен­зими, чието основно свойство е хидролитичното разграждане на хиалуроновата киселина и на други сложни полизахариди с аминни, ацетилни, сулфатни и карбоксилни групи, известни като мукополизахариди. Тези съединения влизат в състава на междуклетъчното вещество на съединителната тъкан и на мем­браните. Тяхното разграждане увеличава проходимостта на тъканите и клетките. Това

Току-що отделената пчелна отрова е сироповидна опалесцираща жълтеникава течност с характерна миризма, наподобя­ваща на меда. Вкусът й е горчив, а реакцията — кисела (pH 4,5—5,5). Съдържанието на сухо вещество варира между 30 и 45%. Освен вода в летливата фракция на отровата са доказани п-амилов, изоамилов и етилов ацетат. Предполага се, че тези летливи естери предизвикват

Разширяването на изследванията върху отровата и утвър­ждаването й като суровина за фармацевтичната промишленост зависят пряко от ефективността на методите за нейното доби­ване. Трудностите по получаването й в достатъчни количества и с подходяща чистота забавиха нейното изучаване и изпол­зуване. В миналото отровата се е добивала по трудоемки и неефек­тивни методи: изтегляне на жилещия апарат от умъртвените

Пчелната отрова се получава изцяло от организма на пчелите. Тя е секрет от жилещия им апарат, чието биологично предназна­чение е да защищава пчелното семейство от неговите врагове. Отровата се секретира от две тънки тръбичковидни, непра­вилно нагънати жлези — „голяма“ и „малка“, разположени в края на коремчето на пчелата. „Голямата“ жлеза, наречена още „кисела“ поради киселата

Пчелната отрова е силнодействуващо вещество, близко по свойства до змийската отрова. Количеството отрова, което една пчела носи, обаче е малко и не предизвиква съществени смущения в човешкия организъм. Но множество ужилвания може да причинят сериозно увреждане на здравето. Според някои автори смъртната доза на пчелната отрова е около 500 едновременни ужилвания — приблизително 50 мг.

Добър лечебен ефект е получен от Г. П. Зайцев и сътруд­ниците му при лечението на облитериращите ендартериити и атеросклерозата на съдовете на долните крайници. Тези заболявания Зайцев разглежда като местна проява на заболяване, засягащо целия организъм. Ендартерните се дължат на нервносъдови смущения в артериолите на долните крайници. Вслед­ствие спазми и възпалителни изменения във вътрешната стена

Пчелната отрова е намерила място и в стоматологичната практика. Р. Г. Синицин от Одеския научноизследователски ин­ститут приложил препарата мелисин при парадонтоза на 165 ученици. Препаратът бил внасян йонофоретично и инжек­ционно в лигавицата около зъба. Проверката след 2—3 години установила, че в 60°/о от децата резултатът е бил добър. Фузоспирилозната симбиоза изчезнала. В народната медицина пчелната

Най-добри лечебни резултати са получени по метода на пчелоужилването при поясно-кръстцови радикулити, торакални невралгии, невралгия на троичния нерв и по- слаби — при невралгия на седалищния нерв. На 71 болни с поясно-кръстцов радикулит в клиниката по обща хирургия на Втори московски медицински институт проф. Г. П. Зайцев и В. Т. Порядин приложили разработения от тях