Пчелен мед

Наред с инвертазата и диастазата в меда е установена и каталаза — ензим, който разгражда водородния прекис на вода и кислород. Произходът на каталазата в меда не е уста­новен достоверно. Този ензим се отделя от ректалните жлези на пчелите, откъдето не би могъл да попадне в меда, но не се отделя от слюнчените жлези. От

Ензимите са вещества с белтъчна природа, които уско­ряват (катализират) химичните процеси в живия организъм, като в края на ускорения от тях процес остават непроменени. Сега се смята, че медът съдържа инвертаза, диастаза, каталаза, кисела фосфатаза, глюкозооксидаза, полифенол- оксидаза, пероксидаза, естераза и протеолитични ензими. Пър­вите три ензима са открити в меда доста отдавна, а останали­те —

Пчелният мед съдържа почти всички елемент и, които имат голямо значение за човешкия организъм. Повечето автори са установили, че пепелното съдържание е свързано изключи­телно с вида на меда. В нектарния мед има по-малко минерал­ни вещества, отколкото в мановия. Изобщо по-тъмните видове мед са по-богати с минерални соли.  Характерно е ни­ското количество пепел в акациевия и

Водата е вторият преобладаващ компонент в пчелния мед след въглехидратите. Количеството й варира от 15 до 23%. Вод­ното съдържание е една от най-важните характеристики, защото освен със способността на меда да запазва своите качества при съхранение то е свързано и с някои физични свойства — кристализация, вискозност, относителна плътност и др. Количе­ството на водата зависи

Въглехидратите са основният компонент на меда. Съ­ставляват 95—99% от сухото вещество. До разработването на съвременните методи за анализ се смяташе, че медът съдържа само глюкоза, фруктоза, известно количество захароза и декстрин. Приложението на различните хроматографски методи за изследване на въглехидратите в меда даде въз­можност през последните 25 години да се проведат по-задълбо- чени и системни

Пчелите изсмукват нектара от нектарниците с хоботчето си и го събират в медовото си стомахче. През това време в некта­ра попадат ензими (инвертаза, диастаза, глюкозооксидаза), кои­то се отделят непрекъснато от хипофарннгеалните жлези, раз­положени в главата на пчелите. По този начин суровият про­дукт се обогатява с инвертаза, която играе главна роля при пре­връщането на нектара в

В някои видове нектар трите вида захари са в приблизително ед­накво количество (сем. Fabaceae). Съотношението между фруктозата и глюкозата също се изменя в широки граници, като обикновено е по-голямо от 1,0 и достига 28. Такова е съотно­шението и между фруктозата и глюкозата в нектара на ака­цията, кестена, детелината и много други растения от сем. Lamiaceae.

Пчелният мед е продукт, който се получава чрез преработване на нектара и на маната от медоносните пчели. В зависимост от произхода си медът се разделя на два основни вида —    нектарен и манов. Нектарният мед може да бъде монофлорен, получен от нектара на един вид растения, или пблифлорен, получен от различни видове нектар. Мановият мед

Пчелният мед е бил използуван като храна от първобитния човек дълго време преди активното практикуване на пчелар­ството. Той е получавал мед от гнездата на дивите пчели, раз­положени в хралупите на дърветата, във входовете на пеще­рите и в пукнатините на скалите. С развитието на древната ци­вилизация медът се използувал не само като храна, но и ка­то

Централна нервна система. Върху функциите на мозъчната кора пчелната отрова влияе рефлекторно и ди­ректно. Тя усилва процесите на възбуждение. При постепен­ното повишаване на дозите настъпват фа­зови явления и пълно прекратяване на условните рефлекси. При повтаряне на големите дози диференцировката се нару­шава, настъпва разлято защитно задържане на процесите в мозъчната кора. В малки дози пчелната отрова