Пчелен мед

Важно за диетичното хранене е свойството на меда да по­добрява усвояването на хранителните вещества. Югославските изследователи Syrnik и сътр. (1978) са прибавяли към дози­рана по състав храна различни концентрации мед и с нея хране­ли бели плъхове. Определено време след сондирането на храна­та в стомаха на плъховете убивали животните и определяли степента на резорбция на хранителните

Пчелният мед не е регламентирано лекарствено средство, обаче хилядолетният опит на народната медицина и по-новите проучвания на съвременните клиницисти му отреждат място сред природните продукти с лечебно действие. Свойствата, на които се основава лечебното му приложение, са много. На първо мя­сто трябва да се изтъкне антимикробната и антипротозойната му активност. Активният кислород, който се отделя

Пчелният мед се използува като храна от дълбока древност до наши дни. Освен че има висока хранителна стойност, той се отличава с прекрасни органолептични качества и е предпочитана храна от хората. Лекарите и диетолозите единодушно при­знават ценността на меда в хранително отношение, особено за възрастни хора, деца и за хора, занимаващи се с тежък фи­зически

Нагряването на меда причинява промени във въглехидрати­те (особено във фруктозата), ензимите, ХМФ и някои други компоненти. Влошават се и органолептичните свойства. Пове­чето автори поддържат схващането, че количеството на моноза­харидите намалява, докато по отношение на захарозата мнения­та са противоречиви. Основните промени при нагряване на пчелния мед са инактивирането на ензимите и увеличаването на количеството на ХМФ.

През 1892 г. холандецът Van Ketel откри антибактерийните свойства на меда. Долд и сътр. (1937) проучиха антибактерийните свойства на меда и ги нарекоха „инхибинова активност“ („инхибин“). Някои автори смятат, че тези свойства са свърза­ни с високото захарно съдържание и с киселинността на меда, докато други отричат ролята на захарите и киселините. Според Младенов (1978) противомикробните

Съхраняването и нагряването на пчелния мед са неизбежни етапи от технологията. Медът се предлага целогодишно на паза­ра и понякога се налага да се съхранява продължително време. Нагряването се използува, за да се втечни кристализиралият мед преди разфасовката, да се ускори филтруването (отстраня­ването на чуждите примеси), да се предотвратят кристализация­та и ферментацията и т. н. При

Като продукт от животински произход медът се характе­ризира с наличие на специфична микрофлора (микроорганиз­ми). Микрофлората бива първична — винаги се съдържа в ме­да — и случайна, или вторична — попада в меда при техноло­гичните процеси и при съхраняването. Съставът на микрофло­рата зависи от особеностите на химичния състав на меда. Пчел­ният мед е среда, физико-химичните свойства

Пчелният мед е преситен разтвор на глюкоза и преминава спонтанно в равновесно състояние чрез кристализиране на из­лишното количество глюкоза от разтвора. Склонността на меда към кристализация зависи от неговия състав и от усло­вията на съхранение. Някои видове мед (акациев, кестенов) не кристализират или кристализират бавно, а други (от репица, манов) — през първите дни след

Към физичните свойства на пчелния мед спадат електропро- водността, оптичните свойства, кристализацията, хигроскопичността, коефициентът на рефракция, относителната плътност, вискозността и др. Те са свързани тясно с неговия химичен съ­став. Въглехидратите и водата са основните компоненти, пора­ди което физичните характеристики се предопределят от количе­ството и от съотношението между отделните захари и водата. Въпреки че глюкозата и

Цветът, вкусът и ароматът са най-важните органолептични свойства на пчелния мед, които зависят от расти­телния произход и от условията на преработка и съхранение. Сравнително малко са сведенията за зависимостта на тези по­казатели от химичния състав и от физичните свойства на меда поради трудности при изследването на съответните компоненти. Цветът на пчелния мед е светложълт, жълт,