MCD-ПЕПТИД (ПЕПТИД 401) – част 2

med_37Подобно на мелитина MCD-пептидът увеличава капилярния пермеабилитет и създава лек оток на мястото на инжектиране­то. Приложен венозно в доза 1—2 mg/kg, понижава кръвното налягане вероятно в резултат на действието на освободения хистамин.

По-високи дози причиняват краткотрайна възбуда. Инжектиран в мозъчните стомахчета в доза 0,1 pg, предизвик­ва появяването на признаци на централно мозъчно дразнене. Трикратно увеличение на дозата му причинява токсични явле­ния със смъртен изход.

Свойството на MCD-пептида да дразни централната нервна система вероятно се основава на структурното му подобие с апамина.

През 1973 г. Billingham и сътр. публикуваха убедителни дан­ни за открита от тях антивъзпалителна активност на пептид 401 (MCD). Те установиха, че по маса той е около 1000 пъти по-активен от хидрокортизона при карагининово възпаление на лапата на плъх. Инжектиран подкожно няколко часа преди възпалението, 2 mg/kg пептид 401 потискал с 80% терпенти­новото възпаление в колянната става на плъх. В сравнение с някои утвърдени в лечебната практика противоревматични сред­ства пептидът е показал по-добри антивъзпалителни свойства. При венозно приложение на 200 pg/kg той потиснал напълно брадикининовия, простагландиновия Еь серотониновия, каликре- иновия и хистаминовия възпалителен оток в лапата на плъх.

Свойството на пептида да освобождава хистамин не е свър­зано с антивъзпалителното му действие. То не зависи от дей­ността на нервната и хормонната система.

Авторите заключават, че пептид 401 е мощен антивъзпалителен агент. Те предполагат, че действува пряко стабилизира­що върху вътрешната ендотелна обвивка на кръвоносните съ­дове, която става нечувствителна към факторите на възпале­нието.

При изследванията, които проведохме, фракция Ор, съдър­жаща MCD (401) (пептид, онечистен с мелитин), прояви мно­го добра антивъзпалителна активност. Фракцията инжектирах­ме подкожно в доза 10pg/kg, т. е. 200 пъти по-малка доза от използуваната от английските автори. Най-силно (с около 50%) се потиска възпалението, предизвикано в лапата на плъх от ин­жектирането на карагинин и простагландин Е. Причината за това несъответствие между използуваните от английските ав­тори и от нас ефективни дози не е проучвана. Възможно е дей­ствието на MCD-пептида да се усилва от мелитина или да има непропорционална зависимост между доза и ефект в интервала между 2 mg/kg и 10pg/kg. Добра антивъзпалителна активност прояви фракция Ор и върху адювантния полиартрит.

Опити с животни и клинично-лабораторни проучвания върху алергично болни за изясняване антигенните и алергизиращите свойства на чистия MCD-пептид още не са извършвани. При опит да сензибилизираме морски свинчета при подкожно и венозно инжектиране в различни дози на фракция Ор не устано­вихме анафилактогенни свойства.

MCD-пептидът е първият нехормонен природен пептид, по­лучил комплексна научна оценка като антивъзпалително веще­ство. Някои автори все още приемат, че е единственият изве­стен досега антивъзпалителен компонент на пчелната отрова. Те обаче подчертават, че е невъзможно пептидът да е единстве­ният носител на антивъзпалителни свойства в отровата, тъй като активността му е значително по-малка от антивъзпалител ната активност, която проявява съответствуващото му (по от­ношение на съдържанието му в нея) количество отрова.

На така поставения проблем успяхме да отговорим с откри­ването на нови пептидни компоненти на отровата с антивъзпа­лително действие — протеазни инхибитори и адолапин — и на редица нови антивъзпалителни свойства на известните вече пептиди.

Високата антивъзпалителна активност на MCD-пептида (осо­бено на непречистената му фракция), оригиналният му, несрещан при други лекарствени средства механизъм на действие и отсъствието на анафилактогенни (вероятно и на алергизиращи) прояви при инжекционното му приложение очертават пептида като перспективно лекарствено средство.