manov_medКогато около пчелина няма нектарни източници, пчелите събират маната от листата на растенията и я преработват в манов мед. Маната се отделя по листата на някои растителни видове (дъб, бор, върба, клен и др.) от насекоми (листни въшки), живеещи и хранещи се със сокове от листата. Те за­биват хоботчетата си в зелените листа, сокът навлиза в хра­носмилателната им тръба и се смесва с ензимите. Излишъка от погълнатия сок насекомите отделят върху листата на рас­тенията във вид на бистра прозрачна капчица. Маната е слад­никава течност, съдържаща: вода - 24,8 %, инвертна захар - 28,5 %, тръстена захар - 16,1 %, декстрин - 27,4 %, минерални соли - 3,2 % и др. Доказано е, че от местата, убодени от насе­комите, дълго време след това може да изтича сок и да се събира от пчелите. Поради това се различават два вида мана - животинска и растителна (медена роса). Съществуват разли­чия в химичните, физичните и биологичните свойства на нектарния и на мановия мед. Последният обикновено има масленозелен цвят. Мед, събиран от ива, понякога още в килийките на питите се превръща в разтворими бели кристали, които постепенно стават на сух бял прах. Оставен в кошера за зиму­ване на пчелите като храна, той причинява в повечето случаи заболяване на пчелите (манова токсикоза) и нерядко гибел на пчелното семейство. Мановият мед не е вреден за човека. Поради високото съдържание на микроелементи той е подхо­дящ за болни, страдащи от анемия. При недостатъчно количество на нектар в района на пче­лина често пъти във восъчните килийки на питите пчелите внасят едновременно или с известна последователност нектар и мана. Този мед има свойствата на двата вида мед (нектарен и манов). Има сладък вкус с намален аромат. При поленов анализ рядко показва поленови зърна. Най-сигурен начин за разпознаване на нектарния и мановия мед са пробите за уста­новяване на маната. Съществуват няколко проби:

  1. Спиртна. Една част мед се разтваря в равно количест­во дестилирана вода. Към този разтвор се прибавят 10 части спирт 96°. При наличие на мана разтворът се размътва и на дъното на епруветката се получава утайка. При липса на мана разтворът остава прозрачен.
  2. С варова вода. Бистра вода от прясно гасена вар се смесва с равно количество разтворен във вода мед. Сместа се разбърква и загрява на слаб огън до кипване. При наличие на мана сместа помътнява, а на дъното се образува утайка.