Свойството на прополиса да стимулира гранулацията на раните е особено подходящо за третирането на хронични вя­ло гранулиращи рани. Василку и Милку (1976) са из­ползували това свойство на прополиса, като го прилагали под форма на 20-30% екстракт в слънчогледово масло за лекува­не на 32 болни с хронични атонични язви от съдов произход и на двама болни с язви, причинени от рентгеново облъчване. Ра­ните от рентгеновото облъчване зараснали по-бързо от раните от съдов произход. За 50-70 дни язвите на 15 болни от лекува­ните оздравели напълно, а на 13 гранулирали интензивно. Ав­торите отбелязват, че епителизацията изостава от гранулиране­то и това налага да се прилагат епителизиращи средства в крайния етап на зарастването. Прополисът под форма на 10% пудра в инертен пълнител проявил предимствата си пред обикновеното антибиотично ле­чение на хронични атонични рани от залежаване (декубитуси) в клиничния опит на Шербанеску и сътр. (1976). Раните на 10 от 12 болни от опитната група, лекувана с риванолови про­мивки и пропилосна пудра, заздравели за 16-54 дни, а от кон­тролната група, лекувана с риванолови промивки и антибио­тици, раните само на трима заздравели след значително по-дъл­го лечение. С микробиологично изследване на третираните ра­ни на кожни повърхности авторите установили, че антибиотичният ефект на прополиса е слаб. Това им дава основание да предполагат, че в неговото лечебно действие върху раните по- голяма роля играят други механизми. За предпазване на обездвижените болни от появяването на декуоитуси същите автори прилагали напръскване на застра­шените места с аерозол, съдържащ 10 или 20%-ов спиртен раз­твор от прополис. От 30 третирани в продължение на 75 дни ооездвижени болни само у четири крайно изтощени се развили разязвявания. Наскоро след спиране на прополисовата про­филактика декубитуси се появили и при няколко от останалите болни. Значителен опит от приложението на прополиса като лечебно средство е натрупан и във ветеринарната медицина. В обзора на Цаков (1978) и в книгата на Виноградова и Зай­цев (1964) са дадени подробни данни за начините на прилага­не на прополиса и за ефекта от него при лекуване на хронични възпалителни гнойни процеси, трудно заздравяващи рани, из­гаряния и измръзвания от всички степени, при профилактично третиране на оперативни рани, при локална анестезия при раз­лични операции, включително лапароруменотомии след даване на прополис през устата, при лекуване на инфекциозни заболявания по животните — некробациолоза, стафилококови мастити, токсич­ни диспепсип при телетата, ензоотични пневмонии при прасета­та паоатиф по патиците, както и при заболявания на външни­те полови органи и на родовите пътища на едрите преживни животни. Прополисът е използуван с успех като биостимула- топ на растежа на недоразвити вследствие на белодробни или стомашно-чревни заболявания агнета и на изостанали в разви­тието си прасета и телета. Прополисът е прилаган за лекуване на широк спектър от заболявания в хуманната и във ветеринарната медицина. Това съответствува на разнообразните му фармакологични свойства, носители на които са големият брой природни вещества, съста­вляващи биологично-активния му комплекс. Голямата ширина на терапевтичната му активност има без­спорни предимства, обаче е недостатък, когато се изисква ви­сока активност в по-тесен терапевтичен диапазон. В тези слу­чаи се налага комбинирането му с други по-силно активни ле­карствени средства. Терапевтичните възможности на прополиса при много заболявання все още не са сравнени с лечебното действие на съв­ременните регламентирани препарати. Това налага резервира­ност при избора му за лечение на заболявания, за които не е до­казано, че той е най-доброто лекарствено средство. Качествата на прополиса варират във връзка с неговия про­изход. Характеризирането на прополисовата суровина по раз­личните й биологични свойства, както и създаването на научно обосновани технологии и рецептури за приготвяне на прополисови препарати е важно условие за резултатното им използване. За съжаление все още не са уточнени регламентирани методите и нормите за стандартизирането на суровината и на препаратите. Прополисът не е токсичен и това му създава определени предимства пред други лекарствени средства. Все още ненапълно доказаната му безвредност обаче не­оправдано поощрява самолечението с неговите препарати. Това може да причини опасни усложнения в състоянието на някои болни поради пропускане на възможността за своевременното им лекуване по най-подходящия начин. В резултат на нарас­налия интерес към прополиса в различни страни се разгръща интензивна експериментална клинична на­учно-изследователска работа по изучаване на свойствата и при­ложимостта му като лекарствено средство. Това дава основание да очакваме, че в близко бъдеще ще се получи достатъчна научна информация и ще се създадат подходящи условия за разрешаване на поставените проблеми.