Измежду публикациите относно лечебното действие на прополиса върху язвената болест на стомаха и на дванадесето­пръстника статиите на Горбатенко (1971), Макаров (1972) и Feiks (1978) се отличават със значителния брой на обхванатите болни и с дългия период на проследяване трайността на лечеб­ния ефект. Горбатенко и Макаров лекували общо около 220 болни със стомашна или с дуоденална язва с 40—60 капки 20—30%-ов спиртен разтвор от прополис в чаша мляко, приема­ни 3 пъти дневно 2 h преди хранене в продължение на 21—28 дни. Други терапевти са прилагали при тези случаи 10% про­полис в масло. Още през първите 3—4 дни на лечението у почти всички пациенти изчезнали болките, дразненето от киселини­те и гаденето. Стомашната киселинност се нормализирала. Рентгеновото изследване в края на лечението показало изчез­ване на нишите при повечето от лекуваните. Този резултат се запазил 5 години след приключване на лечебния курс за около 90% от пациентите. Около 6% от лекуваните проявили алергия към прополиса с уртикария. Контролни групи с плацебо или с други лекарствени средства не са били включени в клиничните опити. Клиницистите отбелязват общоукрепващия и успокояващ нервната система ефект на лечението. Благоприятното въздей­ствие на прополиса върху целия организъм, което съответствува на съвременните разбирания за лечението па язвената бо­лест, заслужава да бъде проучено и фармакологично обос­новано. В клиничния опит на Feiks (1978) върху 240 язвено болни прополисът е прилаган като допълнително лекарствено сред­ство под форма на 5%-ова спиртна тинктура и в значително по-малки дози — по 5 капки 3 пъти дневно преди ядене. Основ­ната терапия, на която била подложена и контролна група от 210 болни, включвала диета, спазмолитични, алкализиращи и други лекарства срещу язвената болест. Болките изчезнали след 3 дни у 70% от пациентите, получавали прополис, а от контрол­ната група — само при 10%. След двуседмично лечение рентге­новият контрол на групата, лекувана с прополис, не открил яз­ви при 60% от болните, а на контролната — при 30%. От пър­вата група се наложило да бъдат оперирани само 5%, а от контролната — 17%. Авторът препоръчва да не се дават високи дози прополис, тъй като предизвикват болки. При обстойно проучване на 45 болни Николов и сътр. (1978) установиха лечебен ефект на прополиса при субхронични и хронични колити. Болните получавали по 30—40 капки 3 пъти дневно 1 h преди хранене 30%-ов водно- спиртен разтвор от прополис. Резултатът от лечението, преце­нен по субективни и обективни данни, включително от рентгенографски и ректоскопични изследвания, се оценяват като мно­го добри при 26 болни, като добри при 12 и като задоволител­ни при 5. Особено добре се повлияли болките и разстройствата в двигателната активност на червата. Микробиологичното из­следване показало изчезване или намаляване на патогенните микроорганизми във фекалиите. Лечебният ефект на прополиса авторите обясняват с М-холиномиметичното му действие и с антимпкробната му активност. Мартинова и Дульцев (1976) от Института по проктология в СССР лекували със свещички с 10% прополис 38 болни с анални фисури (болезнени, цепковидни ранички на ану­са). Раничките заздравели в продължение 2—3 седмици. Авто­рите използували 20% спиртен екстракт от прополис, смесен в съотношение 1:1 с рициново масло, за мазане на следопе­ративни рани у 150 болни, оперирани в областта на пра­вото черво и ануса. Резултатите били по-добри от третираната с мазта на Вишневски контролна група от 103 оперирани — по- бързо стихнали болките, 4 пъти намалявали следоперационните усложнения, съкратен бил срокът на лечението. Цитологичните изследвания на бкопсичен материал показали стимулира­не на процеса на заздравяване на раните. Продължителното им третиране с прополис обаче причинявало при някои случаи обилно развитие на гранулационна тъкан, което налагало да се спре прилагането му преди окончателното заздравяване на ра­ничките. Антимикробното и антивъзпалителното действие на прополи­са е използувано и в гинекологията — при възпалителни атрофични заболявания на влагалището и на шйката на матката. Спиртни 3—15%-ови разтвори от прополис са прилагани ло­кално с добър резултат при лечение на ектопии, ерозии и въз­паления на шийката на матката. Влагалищните възпаления са били повлияни също благоприятно, а при наличието на трихомонас вагиналис в редица случаи е постигнато излекуване. Ком­бинираното прилагане на прополиса с други трихомонацидни препарати е дало най-добър резултат. Завадский и Шеллер (1978) са лекували две групи жени с възпаления на влагали­щето и на шийката на матката. Едната група третирали с 3%-ов спиртен разтвор от прополис, а другата — с възприетите в ги­некологията лекарствени средства. Терапията с прополис е да­ла по-добър резултат. В първата група положителният резул­тат е постигнат при 80,4% от случаите, включително излекува­не на 39,4% от ерозиите на шийката на матката, а в контрол­ната група,— съответно 59 и 20,7%. Кожните заболявания са подходящ обект за ком­плексните терапевтични свойства на прополиса. В Горковскня научноизследователски кожно-венерически институт Большакова (1971) е лекувала с 50% прополисова маз 110 болни с дъл­боки трихофитии. До 15-ия ден от лечението гъбичките изчез­нали у 94 от тях. В продължителен срок от време не били от­белязани рецидиви. В същия институт приложили с добър ре­зултат 50%-ов спиртен разтвор от прополис при лечение на 300 болни с различни форми на епидермофитии. Хиперкератозни из­менения били лекувани с 50% прополисно-салицилова маз. Прополисната маз със или без салицилова киселина използували за лекуване на кожна туберкулоза. Добрите резултати от лечение­то показали, че прополисната маз може да бъде допълнително, а при резистентност към противотуберкулозните антибиотици и единственото средство за лекуване на кожната туберкулоза. Прополисна маз (30%) и 30% спиртен извлек от прополис били приложени с ежедневни втривания на 500 болни с гнездна алопеция (опадане на косата на отделни участъци). Възста­новяване на косата, което настъпвало в различен срок — от 2— 3 седмици до 5—6 месеца след лечението, било наблюдавано при 82% от лекуваните. Не е известно по какъв механизъм про­полисът влияе на това трудно лечимо и с неизяснена етиология заболяване. Повече от 100 болни с дълбоки пиодермип и гнойни хронич­ни язви, причинени от резистентни на антибиотици микроорга­низми, били излекувани от Оркин и Довжанский (1978) с прополисни препарати. Според тях освен антимикробния ефект в те­рапевтичното действие на препаратите участвува и стимулира­нето от прополиса на фагоцитната активност на левкоцитите. Възможностите за използуване на прополиса при лекуване на изгарянията бяха проверени от Мурешан и сътр. (1976) при опити върху животни. Участък с размери ⁵/₅ cm от обезкосмената кожа на морски свинчета е бил изгорен със специален уред и ежедневно напръскван с спрей от 10%-ов спиртен разтвор от прополис. Контролна група от 10 животни, обработена по същия начин, е била третирана с пеницилинов или сулфатиазолов мехлем. Изгорената кожа, лекувана с про­полис, оздравяла за 10—12 дни с ограничени гладки и меки ръбци. Увредените места от кожата на животните от контрол­ната група зараснали за 20—24 дни с груби ръбци и дефекти в епителизацията и окосмяването. Биопсичните изследвания по­твърдили различията в действието на двете лекарствени средства. В резултат на изпитване на различни комбинации за подсил­ване на антимикробното действие на прополиса с антисептици Пахомов (1976) установил, че най-подхедящ е 15% пропилосен мехлем с 0,1% цетилпиридинхлорид. С него били лекувани ус­пешно повече от 1000 пострадали от изгаряния с различна сте­пен на увреждане. Препаратът проявил не само антисептични свойства, но и стимулирал регенерацията на тъканите.