Непосредствено свързано с лечебното действие на меда вър­ху кожата и лигавицата е използуването му в козметиката. В домашни условия и в козметични салони отдавна се прилагат медени маски и медени кремове, които омекотяват и почистват кожата, като премахват възпалителните изменения върху нея. Препоръчва се медена маска, състояща се от 100 g пчелен мед, 25 g спирт и 25 g вода. Популярна е и маска с мед, яйчен жъл­тък и сметана. Винаги, когато пчелният мед се използува като лекарствено средство, трябва да се вземат предвид двете основни ограниче­ния за прилагането му: свръхчувствителност към него и заха­рен диабет. Тези ограничения, както и необходимостта от точна диагноза и избор на подходящо лечебно средство и подходящ метод на лекуване налагат лекарска намеса и контрол. Самолечението дори с безвредни и общодостъпни средства, какъвто е медът, може да доведе до неочаквано опасни последици както от погрешно действие, така и от неоправдано бездействие. Специалистите лекари от друга страна са затруднени поня­кога във възприемането на лечебни средства и методи, препо­ръчвани от народната медицина или от лечители-практици, по­ради отсъствието или недостатъчно убедителното обосноваване на техните предимства. Не са редки случаите, когато при опити и при клинични проучвания в тази област ентусиазмът за доказ­ване на работната хипотеза засенчва обективните критерии и липсващата научна подготовка се компенсира от желанието за творческа изява. Не са малко публикациите по изучаването на лечебните възможности на пчелния мед, в изследователската постановка на които отсъствуват контролни групи или стати­стическа обработка на резултатите, което позволява различните средни стойности да бъдат привидно погрешно оценявани като действително различни и варирането на резултатите да бъде прието за ефект. Твърде по-малко са и клиничните разработки, в които уча­ствуват и контролни групи, получаващи „плацебо“ в „двоен сляп опит“. При тази постановка нито болните, нито лекарите- изследователи знаят коя група получава изпитваното лекарство и коя — външно наподобяващо го неутрално вещество, наречено „плацебо“. С това се избягват оценки на резултатите, повлияни от внушения. Трябва да се отбележи, че при клиничното изпит­ване на пчелния мед е много трудно да се създаде плацебо — неутрално вещество, наподобяващо го органолептично. В този смисъл са и преценките на проф. Шовен (Франция) на симпо­зиума по апитерапия в Мадрид през 1974 г. Според него кли­ничното изучаване на пчелните продукти, особено на пчелния мед, е фактически в самото начало, тъй като въпреки многото публикации доказателните проучвания с плацебо са предстоящи. Необходимо е да се проведат и повече сравнителни проучва­ния за сравняване лечебното действие на пчелния мед с дей­ствието на други утвърдени лекарствени средства. Тук е мястото да споменем за производството и използуване­то на лечебни видове мед, получени по експресния метод на съветския експериментатор Иойриш. По този метод пчелните семейства се заставят да преработват в мед 50% захарни си­ропи, съдържащи лекарствени разтвори, плодови и зеленчукови сокове, та дори и кръв и мляко. Получените поливитаминозен, морковен, женшенов, кардиотоничен, хвойнов, кръвен и други видове мед се препоръчват от автора им за лекуване на недоимъчни и болестни състояния, които се повлияват от добавената към захарния сироп фармакологично активна съставка. Много автори се присъединяват към препоръките на Иойриш за целе­съобразността от призводството и от приложението на тези екс­пресии видове мед. По състав те представляват захарен (фал­шифициран) мед с лекарствени добавки. Преработването им от пчелите по същество не променя техните качества, нито добавя нещо към тях. Нецелесъобразността на тази технология проли­чава, ако я съпоставим с възможността натуралният мед да се смеси с концентрирани или с изсушени екстракти от лекарстве­ни растения или с готови лекарствени вещества. Такава смес (ако се налага да бъде произвеждана) има предимството, че ме­дът е с натуралните си лечебни качества, а лекарствените до­бавки са точно стандартизирани. Това предимство не може да се оспорва от каквито и да било други съображения, тъй като основното предназначение на тези видове мед е да бъдат лечеб­ни — с максимално активни и точно дозиращи се лечебни съ­ставки. Като храна пчелният мед се е използувал дълго преди употребата на захарта. Сега този пчелен продукт намира широ­ко приложение и може да се използува навсякъде, където в ка­чеството на подслаждащо вещество се употребява захар. Основ­ното количество (90%) от произвеждания мед се употребява като храна в чисто състояние. Останалите 10% се използуват в сладкарството, за производство на вина, ликьори, безалкохол­ни напитки и др. Медът придава не само сладък вкус и специфи­чен аромат на сладкарските изделия, но и особени свойства, бла­годарение на които те поемат вода и придобиват по-добри вку­сови качества, съхраняемост и структура в сравнение с изделия­та, съдържащи захар. Това свойство се дължи на фруктозата, f която поглъща и задържа вода. Употребата на меда се ограни­чава в известна степен поради това, че при висока температура Хрлюкозата и фруктозата се разграждат и се променят ароматът, цветът и вкусът на меда. Средната температура на печене трябва да бъде 176 — 190° С. От меда се получават алкохолни и безалкохолни напитки. От векове е познато класическото ме­дово питие — медовина, което се получава чрез алкохолна фер­ментация на меда. Освен това намира приложение във фарма­цията, козметиката, тютюневата промишленост и други области на народното стопанство.