В народната медицина и от много лекари медът отдавна се използува като помощно средство при лекуване на въз­паление на дихателните пътища. Известни са и произвеждани от фармацевтичната промишленост сиропи, в които към отхранващите и антивъзпалителните средства е при­бавен мед. Широко разпространено е при простудни заболя вания приемането заедно с други храни и лекарства на мед с топло мляко, мед със сок от лимон (сокът от един лимон в 100 g мед), мед с топъл чай. При катари на горните дихателни пътища, при фарингити, ларингити и синуити Младенов (1978) препоръчва аерозолни и парни инхалации с мед. Инхалации може да се извършват и в домашна обстановка, като за парен инхалатор се приспо­собява чайник, в отливната шийка на който се втиква гумена тръба, съединена с другия си край със стъклена или с пласт­масова фуния. След като водата заври (около 100 cm³), при­бавят се две кафени чашки мед. При умерено врене на теч­ността в захлупения чайник болният вдишва излизащите през фунията пари в продължение на 15—20 min. На болни с упо­рити хреми и с възпаление на околоносните кухини (синуити) Младенов е прилагал и локално (в ноздрите) мед, смесен с анестезии, за да се намали усещането на дразнене на лигави­цата. Хроничните бронхити и дори бронхиектазиите и бронхи­алната астма според Младенов също се повлияват успешно от аерозолни и парни инхалации с пчелен мед. Успоредно с другите процедури авторът препоръчва и вземането на 60 — 100 g дневно мед през устата, като бавно се смуче. В балнеосанаториума в Кюстендил Младенов е лекувал с пчелен мед и с комбинация от мед и прополис повече от 8000 болни от хроничен бронхит. Според автора след лечебни курсо­ве от 20 дни благоприятно са се повлияли 92% от болните. Освен субективните усещания подобрили са се и обективните функционални показатели за дейността на белите дробове. До­стоверността на разликата между стойностите на тези пока­затели преди и след лечението не е доказана статистически. С аерозолни инхалации с мед и пчелно млечице или с мед и прополис Петров (1976) лекувал във Втора градска болница в София 170 деца, болни от еластичен бронхит. Лекуваните с мед и с пчелно млечице деца получили по-голямо и по-трайно по­добрение от лекуваните с мед и прополис. Следвайки опита на народната медицина, много лекари и лекарски колективи в лечебни заведения у нас, в СССР и дру­ги страни са използували меда като помощно, а дори и като основно лечебно средство за лекуване на гастрити и язви на стомаха и дванадесетопръстника. Пейчев и Торева (1964) и Виноградова и Зайцев (1964) съобщават за успешните резултати в много клиники на СССР при лекуване на гастрити и язви. В много случаи резултатите от лечението само с мед били по-добри, отколкото с другите медикаментоз­ни средства. Според Виноградова и Зайцев рентгеновите изслед­вания на болни с язви на стомаха и на дванадесетопръстника, лекувани с мед, показали излекуване на язвата (изчезване на рентгеновата находка) при всеки втори болен, докато на бол­ните, лекувани с други медикаменти, показали излекуване на всеки трети болен. Авторите препоръчват при повишена киселин­ност на стомаха доза от 30 до 40 g мед в чаша топла (30 — 40°С) вода да се взема трикратно 1,5—2 h преди ядене или 3 h след ядене. При понижена стомашна киселинност медовият разтвор може да стимулира секрецията на стомашен сок, ако се приема в студена вода непосредствено преди хранене. Вътрешното приемане на меда води към нормализиране на перисталтиката на червата и към отстраняване на запека. Това дава основание за прилагането на медолечението и като помощ­но средство за лекуване на хемороиди. Някои автори препоръч­ват меда при безсъние: една кафена лъжичка мед, разтворена в чаша топла вода, се изпива 7 h преди лягане. Медът се препо­ръчва като диетично лечебно средство при чернодробни заболявания. Необходимите въглехидрати за запълване на гликогенния запас на черния дроб и за изпълнение на детоксикиращите му функции е най-подходящо да се приемат чрез меда. Лекуването на рани и на заболявания на кожата и лигавиците с пчелен мед има хилядолетна история. Според Пейчев и Торева (1964) повечето лекарствени препарати, които са прилагани от нашия народ и от народни лечители в ми­налото за лекуване на рани, кожни заболявания и изгаряния, съдържали мед. Широко се използува и сега т. нар. „сладък“ или „благ“ мехлем, който съдържа мед, мас или пчелен восък и дъвка. В СССР са разрешени и се използуват в клиничната практика препаратите на Коньков, основната съставка на които е пчелният мед. Публикуваните резултати показват, че лекува­ните с тях рани, включително и хронични трофични язви, са заздравявали бързо. Характерно за действието на меда върху раневата повърхност е предизвикването на обилно секретиране, кое то почиства раната. Последващото стимулиране на гранулира­нето и на епителизацията води към бързо заздравяване. Смесването на меда с рибено масло и с антибиотици засилва лечеб­ното му действие. Антибиотичното и епителизиращото действие на меда се използува и за лекуване на възпаления на лигави­цата на устата — стоматити и гингивити. Според Младенов най- подходящ за тази цел е захаросаният мед, който трябва да се приема на малки порции и да се смуче бавно. Клиничният опит на Агтоп (1980) показва, че инфектирани рани в устата и по тялото след 7— 10-дневно третиране с пчелен мед се очистват напълно от патогенни микроорганизми. Ле­куването на тези рани по този начин било по-бързо и по-иконо­мично, отколкото с антибиотици. Младенов препоръчва и вла­галищна промивка с хипертоничен разтвор от мед при трихомонален колпит и вагинален флуор.