Освен храносмилателна пчелите, майката и търтеите имат дихателна, кръвоносна и отделителна система. Органите на дишането са сложна мрежа от тръбици (трахеи), съединени в обща система, разположени в цялото тяло и достигащи клетките. По този начин клетките се снабдяват непосредствено с кислород.
Кръвоносната система както и при останалите насекоми е отворена, тъй като кръвта (хемолимфата) преминава само известна част от своя път по кръвоносните съдове (аортата), а извън тях изпълва равномерно телесните кухини. Хемолимфата се задвижва от сърцето, което представлява тънка тръбица, разположена гръбно близо до стената на тялото.
Главен отделителен орган са т. нар. малпигиеви тръбици. Те са няколко десетки на брой, обкръжават храносмилателната тръба и завършват на границата между средното и тънкото черво. Единият им край се отваря в храносмилателната тръба, където се изхвърлят непотребните вещества.
Особено големи са различията в половата система на майката, на пчелите и на търтеите. Половите органи на майката са много добре развити и се състоят от два яйчника, два яйцепровода, семеприемник и влагалище. Пчелите имат недоразвита полова система. Само при определени условия (загуба на майката и невъзможност да се произведе нова) в кошера се появяват пчели с развити яйчници (търтовки), които снасят само неоплодени яйца поради невъзможността да се съешават с търтеите.
Половата система на търтеите се състои от два семенника, двойка семепроводи, семеизпразннтелен канал, придатъчни жлези и съвъкупителен орган.
Главна роля за регулирането и за съгласуването на работата на всички части и органи на организма има нервната система. Чрез нея и чрез сетивните органи се възприемат дразненията и се установява връзката с околната среда. Нервната система на пчелата се състои от главен мозък (надглътъчни и подглътъчни нервни възли) и от верига нервни възли (ганглии), които преминават коремно по цялото тяло. Пчелите имат добре развити сетивни органи за зрение, обоняние, осезание и вкус. Способността на пчелата да реагира на дразненията е в резултат на няколко вида нервна дейност — вродени (безусловни) рефлекси, инстинкти и условни рефлекси.
Работата на пчелите в кошера и извън него се извършва в известна последователност, а преминаването от една работа към друга е свързано с устройството и с последователността в развитието на оггделните органи при различна възраст и при различно физиологично състояние на пчелите. Младите пчели извършват различна работа вътре в кошера и затова се наричат нелетящи. След излюпването (18—20 дни) започват да излизат, за да събират нектар, прашец и вода, и се наричат летящи пчели.
През първите 2—3 дни след изклюпването си пчелите не работят. След 3-тия до 12-ия ден хранят личинките —отначало по-възрастните с кашица от мед и прашец, а от 7-ия ден — и младите личинки с млечице, което отделят през тази възраст от специални жлези. От 12- до 18-дневна възраст се включват в друга работа — приемат от летящите пчели нектара, преработват го в мед и го складират в килийните, трамбуват цветния прашец, поддържат чистота в кошера, вентилират гнездото при топло и задушно време, пазят кошера, отделят восък и строят восъчни пити. От 18-дневна възраст пчелите стават събирачки на нектар, прашец, вода и пчелен клей.
Тази последователност в работата понякога може да се изменя в зависимост от потребностите на пчелното семейство и от други обстоятелства. Например в семействата, които се състоят само от млади пчели, излизат да събират нектар и прашец, пчелите на 5—6-дневна възраст. Известно е, че при необходимост и по-възрастните от 18-днезна възраст пчели могат да отделят восък и да градят пити, а също така да отделят пчелно млечице и да хранят личинките.
Осъществяването на връзката между майката, пчелите и търтеите, т. е. предаването на информация е много интересно. Майката „информира“ пчелите за присъствието си, като отделя специални субстанции от горночелюстните жлези, наречени феромони. Феромоните се предават от пчела на пчела в цялото семейство и потискат развитието на яйчниците на пчелите и произвеждането на нова майка. Освен това те привличат и обединяват пчелите около майката в семейството и в пчелния рой и привличат търтеите при оплождането. Феромони се отделят и от пчелите-работнички. Секретите на Насоновата жлеза, разположена на предния край на седмия, последния, тергит (гръбно-коремно членче) на пчелата, имат голямо значение за „маркиране“ на източника на нектар и за привличане на другите пчели. Пчелите отделят специално вещество, т. нар. „алармени“ феромони, от жилещия апарат, което предизвиква агресивно поведение. Феромоните определят и специфичната миризма в пчелното семейство, което позволява на пчелите да различават чуждите пчели и майки.
Твърде интересен е начинът за съобщаване на посоката и на разстоянието до източника на нектар и на количеството на нектара. Това се извършва чрез особени кръгови движения на пчелите, открити от Frisch (1923) и наречени „танци“. Танците се изпълняват върху питите след завръщане на пчелите, открили нектар в кошера.
Медоносната пчела има редица ценни биологични и стопански качества, поради което се отглежда интензивно от човека. Преди всичко тя се поддава на отглеждане в почти целия свят. Образува големи семейства, които събират и натрупват запаси от мед и прашец в по-големи количества, отколкото е необходимо за потребностите на семейството. Чрез прилагането на съответни технологии пчелите може да се принудят да произвеждат големи количества прополис, пчелно млечице, отрова и восък, без това да се отразява неблагоприятно върху пчелното семейство. Друго ценно качество е това, че семейството на медоносните пчели не е временно, а има многогодишен живот. Чрез естествено и изкуствено роене лесно се увеличават семействата.
Пчелните продукти от дълго време намират широко приложение като храна, в медицината и в различни области на народното стопанство. Ползата от пчелите обаче не се изчерпва само с получаването на тези ценни продукти. Много голямо е значението на пчелите при опрашването на ентомофилните растения, защото води към увеличаване на добивите и към подобряване качеството на продукцията. Напоследък тази роля на пчелите е много голяма вследствие на намаляването на другите насекоми-опрашители поради използуването на големи количества химични средства за растителна защита. Установено е, че ползата от пчелоопрашването по стойност е 10—15 пъти по- голяма от стойността на пчелните продукти.