В енергетичния баланс на организма на топлокръвните жи­вотни и човека главно място заемат въглехидратите. За своите дневни нужди човек употребява около 500 г захари, които освобождават около 2050 калории топлинна енергия. Две трети от общото количество енергия, необходима за поддържане на всички жизнени процеси, човек получава от захарите — тръстена, млечна, гроздова, овощна, скорбяла и декстрини. Всички захари се усвояват лесно през червата, като се превръщат в гроздова и овощна захар. Медът почти изцяло е съставен от тези две лесно усвоими захари. Те не се подлагат на никакъв смилателен процес и направо се всмукват в кръвообращението. Проникват в черния дроб, мускулите и всички вътрешни ор­гани. Затова гроздовата и плодовата захар лесно отстраняват умствената и физическата умора, подтикват функциите на всички органи, повишават способността на черния дроб да обезврежда попадналите в организма отрови и продуктите на обмяната. Въглехидратите улесняват горенето на белтъците и са незаменима храна за сърдечния мускул. Чрез меда в организма се внасят соли на натрий, калий, калций, магнезий, фосфор, желязо, сяра и йод. Някои от гор­ните елементи по количество са почти еднакви с тези в кръвта — магнезий, сяра, йод, а други са в повече — фосфор, калций. Спектралният анализ показва, че в меда се съдържат повече от 15 микро­елемента и повечето от жизнено необходимите за съществува­нето и развитието на организма биоелементи — силиций, цинк, йод, мед. Медът увеличава алкалния резерв на организма. Той при­надлежи към храните, които при изгарянето си образуват ве­щества с алкализиращо действие, подобно на плодовете, зеленчуците и млякото, и противоположно на ацидифициращите хра­ни— месо, риба, яйца, тлъстини, орехи. Ферментите и витамините, които съдържа медът, влияят върху усвояването на храните в стомаха и червата и върху обмяната на веществата. Те му придават диетични и лечебни качества. Ето защо медът може да се разглежда едновременно като храна, и като лекарство. Подобно на храните той съ­държа лечебно действуващи вещества, витамини, ферменти и микроелементи. С тях влияе на процесите в организма както лекарствените вещества. Макар това действие да е по-слабо, то е по-природосъобразно, по-физиологично от силното, поня­кога твърде грубо действие на лекарствата върху биохимизма на процесите в тялото. Затова още в най-отдалечени времена медът е бил оценен като лечебно средство и използуван за ле­чение на различни болести.