Химичен състав на меда

med_3Минерални вещества. В пчелния мед има много мине­рални вещества. Американски изследователи са установили, че светлите видове съдържат 4 пъти по-малко желязо, 2 пъти по-малко мед и 14 пъти по-малко манган. Румънски учени отбелязват 0,35 % съдържание на минерални вещества в нектарния мед и до 0,85 % в мановия. Данни за минералния състав на нашия мед няма.

Ензими. В състава на пчелния мед са установени инвертаза, диастаза, каталаза, фосфатаза, дехидраза, оксидаза, пероксидаза, редуктаза, малтаза, индулаза, липаза. Те имат белтъчна природа и регулират биохимичните процеси в жи­вите организми. В по-големи количества са инвертазата и диастазата. Ролята на инвертазата е да хидролизира захарозата до глюкоза и фруктоза и до синтезиране на по-висши заха­ри (олигозахариди) чрез трансферни реакции. Алфа-амилазата хидролизира нишестето до декстрин, а бета-амилазата я редуцира до малтоза. Глюкозооксидазата окислява глюкоза­та до глюконова киселина, при което се отделя водороден прекис. Амилазата и инвертазата имат растителен и живо­тински произход. Пълноценният мед има диастазно число 8. Липсата на амилаза в меда навежда на мисълта, че в него има токсични вещества, фосфатазата разгражда органичните съе­динения на фосфорна киселина. Ензимите в меда продължа­ват своето полезно действие и в самия организъм на човека, подпомагайки храносмилането.

Органични киселини. Медът съдържа ябълчена, млеч­на, оксалова, лимонена, винена, глюконова, янтарна, масле­на, малинова, пироглутаминова, валерианова, бензоева и ня­кои висши мастни киселини. Същите се намират под форма­та на соли. Произхождат от нектара, маната и жлезите на пчелата. Международните норми изискват качественият мед да не съдържа свободни киселини повече от 4 милиеквива- лента. Стар мед, започвал да ферментира, и мед, фалшифици­ран с инвертна захар, имат повишена киселинност. При за­гряването на меда част от фруктозата се разгражда, при кое­то се образуват мравчена и левулинова киселина. В нормал­ния мед мравчена киселина не се намира. Медът съдържа соли на някои неорганични киселини, фосфати, сулфати и хлори­ди. Активната киселинност (pH) на меда варира между 3,2 и 6,5, като тя е по-ниска при нектарния мед.

Белтъци и азотни вещества. Съдържат се в малки коли­чества в меда, но поради изключително високата си храни­телна, профилактична и лечебна стойност имат важно значе­ние за човешкия организъм и особено за децата и възрастни­те. Според румънски източници в нектарния мед те са от 0,3 до 0,4 %, а в мановия – от 0,3 до 0,5 %. Около 1/10 от азота в меда е аминоазот. В 100 г нектарен мед се съдържат средно 5 мг аминоазот, а в 100 г манов – 4 мг аминоазот. Белтъците в меда се състоят от албумини, пептони и глобулини. Изследо­вателите поддържат схващането, че основното количество протеини в меда попадат там от слюнчените жлези на пчели­те, а по-малка част – от нектара и прашеца на растенията. Медът съдържа 17 аминокиселини, произхождащи от некта­ра и прашеца: лизин, хистидин, аргинин, аспаргинин, треонин, серин, глутимин, пролин, глицин, аланин, цистин, валин, метионин, тирозин, фениланалин и бета-аланин.

В меда има и липиди, но в незначително количество: триглицериди, стероли, свободни мастни киселини (олеинова, лау- ринова, палмитинова, стеаринова и др.), фосфолипиди и есте­ри на мастните киселини.

Радиоактивност на меда. Радиоактивни вещества в меда има, когато в района на пчелина има повишена радиоактив­ност на почвата.

Витамини. В състава на меда са установени следните витамини: аневрин (В;) – от 4,4 до 5,5 мг в 100 г мед; рибофлавин (В2) – от 26,6 до 61 мг; пиридоксин (В6) – около 10 мг; пантотенова киселина (В3) – от 0,02 до 0,10 мг; никотинова киселина (РР) – 0,20 мг; аскорбинова киселина (С) – 2 мг; фолиева киселина (Вс) – от 3 до 15 мг; биотин (Н) – от 0,04 до 0,066 мг; в малки количества токсоферол, провитамин А (каротин), К и Е. Количеството и видът на витамините в меда са в зависимост от естеството на растенията, от които е събиран нектарът. Така например най-много витамин С се среща в ментовия мед. Витамините, намиращи се в естест­вения мед, са с по-висока фармакобиологична активност отколкото тези, получени от фармацевтичната промишле­ност. Действието на витамините в меда се подсилва от ком­плекса биогенни вещества, съдържащи се в меда (ензими, фитохормони, микроелементи) и подпомагащи терапевтич­ните им качества.

Академик Филатов съобщава за наличие на биогенни сти­мулатори в меда, повишаващи растежа, жизнеността и естерогенната активност на организмите. В меда се съдържат и етерични и ароматични вещества, деривати на хлорофила, меланин, гликутил-фактор утилизатор на глюкозата. Има също флавоноиди – около 0,1 %, холин и ацетилхолин в коли­чество 5 – 6 мг на 100 г мед. Всички те подпомагат процесите на противовъзпалително, регенеративно, съдоразширяващо и капиляроукрепващо действие на меда. Литературни източни­ци твърдят, че в меда са идентифицирани над 300 вещества и че техният брой в бъдещите проучвания вероятно ще се уве­личава.