Фармакологични свойства на пчелния мед – част 2

med_16Важно за диетичното хранене е свойството на меда да по­добрява усвояването на хранителните вещества. Югославските изследователи Syrnik и сътр. (1978) са прибавяли към дози­рана по състав храна различни концентрации мед и с нея хране­ли бели плъхове. Определено време след сондирането на храна­та в стомаха на плъховете убивали животните и определяли степента на резорбция на хранителните съставки. Резултатите от тези изследвания показали, че белтъкът в храната, която съдържала мед, бил усвоен с около 14% повече от белтъка на храната, несъдържаща мед. Концентрациите 2 и 8% мед по­казали по-добро въздействие, отколкото по-високата — 10%. Медът допринасял и за по-добрата усвояемост на мазнините и на въглехидратите в храната.

По-бързото усвояване на храната с добавения мед, както и високата калоричност и тонизиращите свойства на леснорезорбиращите се монозахариди и органични киселини в него имат голямо значение при храненето на спортисти и на работници, подложени на големи физически натоварвания. Те са основание за използуването на меда като диетично средство при тежко и хронично болни, при отпадналост и през период на възстано­вяване след боледуване. Не трябва да се пренебрегват обаче от­съствието на пластични вещества (белтъци, мазнини и липоиди), недостатъчното количество на биокатализатори и на вещества за тяхната биосинтеза (витамини и минерални соли) в меда. Необосновано е увлечението на някои автори да приемат меда като пълноценна храна, която самостоятелно или в комбинация с мляко би могла да задоволи хранителните потребности на организма.

Въпреки сполучливото допълване на хранителните качества на меда със съставките на млякото тази комбинация е непълно­ценна като единствен хранителен източник както поради отсъ­ствието в нея на някои необходими хранителни вещества, така и поради физиологичните ограничения при приемането и усвоява­нето чрез нея на необходимото количество хранителни вещества. Дори и опростеният пример с баланса на енергията доказва това. За енергийните нужди на човек, който не се занимава с физически труд, са необходими между 10 860 и 15 000 J (2600 и 3600 cal) дневно. Един литър мляко и 100 g мед — количества, които нормално може да се приемат дневно — съдържат 3970 J (950 cal), т. е. около или по-малко от 1/3 от необходимата днев­на дажба.

Обстойно изследване на влиянието на пчелния мед (150 — 200 g дневно) с комбинация с пчелен прашец (50 — 80 g) върху функционалното състояние и спортно-техническите резултати на спортисти-рекордьори и бегачи на дълги разстояния проведоха румънските изследователи Авремою и сътр. (1976). Спортисти­те получавали тази комбинация като добавка към редовната храна. Отчетените резултати естествено се отнасят до комбини­раното въздействие на меда като енергиен и на прашеца като пластичен източник.

Общото състояние на спортистите се подобрило значително, увеличили се апетитът, трудоспособност­та и прагът на психичната и физиологичната умора. Силата на спортистите, определена динамометрично, се увеличила с около 20%. Изследването с невромоторния метод установило намаля­ване на прага на възстановяването и увеличаване на прага на невромускулната умора. Способността на възстановяване на сърдечно-съдовата система след физически усилия се повишила. Тенденцията към вегетативна дистония, която се появява през периода на усилени тренировки и състезания, била по-слабо изразена у спортистите, получавали мед с пчелен прашец. Като обобщават резултатите от биохимичното изследване на кръвта и урината, авторите заключават, че добавянето на пчелен мед и прашец към храната допринася за по-икономичното изразход­ване на енергийния потенциал на организма на спортистите.

Известно е, че някои хора проявяват свръхчувствителност към меда. Според Младенов (1978) това се среща много ряд­ко — само при 0,8% от алергично болните. Някои автори обаче смятат, че медът е силен алерген и трябва да се употребява внимателно от неалергичните хора и изобщо да не се използува от алергичните.