Пчелната отрова удължава времето на кръвосъсирване в ре­зултат на потискане активността на някои фактори на кръвосъсирването. Увеличава способността на кръвта да разтваря фибриновите съсиреци, въпреки че протеазният инхибитор в нея потиска активността на плазмина — ензима, разграждащ фибрина. Като са използували метода на разпространение на багрило в кожата на плъхове, Mathies и Krott (1960) са установили, че пчелната отрова в терапевтични дози (препарата форапин) потиска тъканната и допълнително инжектираната тестикулна хиалуронидаза. Потискащият разпространението из багрилото ефект на пчелната отрова не се е повлиял от премахването на хипофизата и на надбъбречните жлези, т. е. нейното действие е независимо от активността на отделяните от тях хормони. Това потискащо хиалуронидазата действие има значение при затрудняване на проникването на токсични и възпалителни ве­щества в тъканите и за намаляване разграждането на хрущя­лите. Дози от 3,5 до 10,5 mg/kg пчелна отрова, инжектирана подкожно, намалява равнището на холестерина в кръвта на зайци с 30—40%. Отокът, който се получава след ужилване от пчели, предизвиква промени в белтъчното съдържание на кръвта. След 20—40 ужилвания върху кожата на заек намалява концентрацията на общия белтък в серума на кръвта с 11— 13%. Това намаление през първия ден засяга всички белтъчни фракции на серума. От втория ден намалени остават албуми­ните и гамаглобулините, а се увеличават алфа- и бетаглобулините в серума. Подкожното инжектиране на котки с 1 mg/kg от­рова причинява намаляване на белтъка, хлорните йони и ка­лия в серума и увеличаване на серумното равнище на фосфати­те, натрия и калция. Препаратът пропранолол — представител на т. нар. бетаолокери (лекарства, които потискат провеждането на импулси по бетаадренергичните нерви) — противодействува на повечето от тези метаболитни промени, причинени от пчелната отрова. Необходимо е да отбележим, че голяма част от опитите върху фармакологичните свойства на пчелната отрова са извършени с твърде високи дози (от 1/40 до 1/10 от дозата, предизвикваща смърт), превишаващи многократно лечебните дози. Токсикологичното проучване на Петков и Овчаров (1969), показва, че препаратът меливенон, инжектиран многократно в големи дози (около 60 пъти по-големи от най-високата терапевтична доза), увеличава съдовата пропускливост и предизвиква появяването на оток и дори на некроза на мястото на инжек­тирането. Хроничното инжектиране на бели плъхове с меливенон (6 месеца ежедневно по 100 и 500 pg/kg) увеличило количествотона белите кръвни клетки, но не причинило патологични изме­нения у животните. Субхроничното приложение на меливенон (1 месец ежедневно по 200 pg/kg) кучетата понесли също добре. Някои автори съобщават, че са наблюдавали преходни еозинофилни хепатити при микроскопско изследване на органите на бели мишки, инжектирани с високи дози (0,8-1 mg/kg) отрова.