Биологично действие на пчел­ната отрова

otrova_1Чувствителност на микроорганизмите. Пчел­ната отрова проявява твърде голяма антибактерийна активност. Чехълчето и други инфузории загиват момен­тално при въздействие с отрова, разредена 1:10000, а при разреждане 1:50000 — след 30 секунди.

При това разреждане тя убива всички микроорганизми. Установено е обаче, че при разреждане 1:500000 отровата стимулира развитието на чехълчетата. Подобно двуфазно действие проявяват и други ле­карствени вещества. Например пеницилинът в най-слабите раз­реждания усилва жизнените процеси в някои бактерии, а в по-големите ги пзрализира.

Пчелната отрова има бактериостатично и бактерицидно действие. Грамположителните бактерии са по-чувствителни към нея от грамотрицателните. Първите за­гиват при концентрацията на отровата от 12 до 25 гами в ми­ли литър, а вторите — от 1000 до 10000 гами в милилитър (1 гама е една милионна част от грама). От това следва, че чувствителността на микроорганизмите към пчелната отрова е различна и се колебае в доста широки граници.

Чувствителност на човека и животните в процеса на еволюционното развитие са възникнали определени взаимоотношения на борба и приспособяване между топлокръвните животни и пчелите. При тези взаимоотношения отровата се е изменяла и усъвършенствувала (Н. М. Артьомов) но същевременно защитните сили на топлокръвните животни също са претърпявали промяна и са се усъвършенствували.

Отровата застрашава съществуването на организма и той мобилизира всичките си сили за отбрана. Настъпват все­странни, неспецифични изменения в организма. Повишава се температурата, променя се съсирваемостта на кръвта, утаява­нето на червените кръвни телца, проницаемостта на капиля­рите, повишава се секреторната дейност на хипофизата и надбъбречните жлези. Мобилизира се дейността на много органи и системи, за да се преодолее опасността. Последва цяла ве­рига от приспособителни реакций. Когато отровата не преви­шава известно поносимо количество, органнзмът бързо се съв­зема и става по-устойчив. Я. Б. Михайлова установила, че при повторно вкарване на отровата след 24 часа посочените про­мени в кръвта се проявяват съвсем слабо или въобще не се проявяват. С тази защитна реакция може до известна степен да се обясни привикването на организма кьм пчелната отрова.

Чувствителността на човешкия организъм към пчелната отрова е индивидуална. Тя зависи от много условия — количе­ството на отровата, мястото на ужилването, особеностите на организма, пола и възрастта. Старците, жените и децата са по- чувствителни от мъжа.

Обикновено на мястото на ужилването се появява кожна преходна възпалителна реакция със зачервяване и пареща болка. При систематични ужилвания в областта на ръцете, както това се случва при пчеларите, у повечето от тях се развива местна устойчивост към отровата—„имунитет“. Но ако бъдат ужилени други части на тялото или лицето, полу­чават се значителни отоци.

По анкетни данни на един голям брой пчелари в Съветския съюз Н. П. Hi ириш установил, че 50,7% от тях са придобили невъзприемчивост към пчелната отрова в продължение на пър­вата година, а до четвъртата година още 25%. Известен брой не могли да привикнат към пчелната отрова и запазвали пре­дишната си чувствителност.

Незначително малък брой хора проявяват свръхчувствител­ност към пчелните ужилвания. У тях се изработва реакция на непоносимост — идиосинкразия. Белтъчната част на пчелната отрова — мелисинът — притежава качества на антиген, т. е. ве­щество, което предизвиква образуване в организма на противотела.

Реакцията на свръхчувствителност възниква много бързо след ужилването и протича тежко. По тялото се появяват петна, както при копривна треска, има силен мъчите­лен сърбеж. Клепачите и устните отичат. Дишането става трудно. Повишава се температурата, развива се обща слабост и чувство на тежест в сърдечната област, понякога замаяност и загуба на съзнанието.

Хора, които имат свръхчувствителност, трябва да избягват контакта с пчелите.