Биологични свойства на пчелния мед – част 2

med_14През 1892 г. холандецът Van Ketel откри антибактерийните свойства на меда. Долд и сътр. (1937) проучиха антибактерийните свойства на меда и ги нарекоха „инхибинова активност“ („инхибин“).

Някои автори смятат, че тези свойства са свърза­ни с високото захарно съдържание и с киселинността на меда, докато други отричат ролята на захарите и киселините. Според Младенов (1978) противомикробните свойства на меда зависят от неговия вид и се дължат на летливите вещества (фитонцидите).

Установено е, че голяма част от антибактерийните субстан­ции в пчелния мед се разрушават под действие на топлината и светлината. Напоследък се прие схващането, че антибактерийната активност на меда се дължи на натрупването на водороден прекис. Водородният прекис се получава в резултат на окисли­телното действие на глюкозооксидазата (ензим, съдържащ се в меда) върху глюкозата, която се окислява до глюконова кисе­лина и се отделя водороден прекис. Има връзка между антибактерийната активност и количеството на водородния прекис.

Колкото повече прекис се натрупва в разтворите на меда, тол­кова по-силно е изразено антимикробното действие. Връзката на бактерицидните свойства с глюкозооксидазата обяснява на­маляването на инхибиновата активност при нагряване и осветя­ване на меда. Като всички ензими глюкозооксидазата се денатурира при нагряване. Лави (1960, 1963) е открил друга група антибактерийни субстанции в меда, които са чувствителни към светлина, но относително стабилни към нагряване. Тези вещества се екстрахират с топъл алкохол, ацетон и етер и са лет­ливи при температура 95° С. Въз основа на своите опити Лави прави извода, че антибактерийното вещество попада в меда от пчелите при преработката на нектара.

Според Младенов (1978) пчелният мед има антипротозойни, антимикотични, консервиращи, алергизиращи и антиалергични свойства. Протистоцидното действие на меда се изразява в спи­ране на развитието и в унищожаване на някои едноклетъчни организми (протозои, амеби, инфузории и др.).

Антимикотичните свойства на меда са познати от дълго време. Известно е, че различните видове плесен­ни гъби и спори не се размножават в меда. Изследванията са показали, че медът проявява антимикотично действие спрямо Penicillium notatum Westling, Aspergillus candillus Link, Botrytis Miclieli, Aspergillus flavus Link, Penicillium solitum Westling, Olodusporium Link, Fusarium Link, Olidium lactis Fresen и др.

Консервиращите свойства на меда също се използуват от дълбока древност за запазване на хранителни продукти.