Апитоксинотерапия при заболявания на ставния апарат – част 5

Болна-  68 г., учителка. От дълги години се оплаква от постоянни болки в двете колена, които свързва с продължителното стоене права при работа. Болките са особено силни до раздвижването им. Приблизително от една година болките се усилили много, колената — отекли, сковали се, клякането се затруднило. Най-силно са проявени болките по вътрешната страна на коленните стави, но се разпространяват и по предната повърхност на двете бедра. Засилват се при промяна на времето и пренатоварване. Болната се чувства неуверена при ходене и използва бастун.

Обективни данни. Периартикуларен оток и деформация на двете коленни стави. Болезнени и ограничени активни и пасивни движения в тях. Скованост  и хрущене в колената на рентгенографията: изразени артрозни изменения, остеопороза. Параклинични изследвания: повишено РУЕ (25/40 mm), останалите показа­тели на кръвната картина и урината са без особености. Съпътстващи заболявания: лека форма на диабет.

Лечение. Болната проведе пълен курс по метода апитоксин — сяра — пчелен мед — електрофореза с електроди, разположени странично напречно. Времетраенето на процедурата е 15 — 30 минути, силата на галваничния ток — до 30 mА. Още към 4 — 5 процедура болките и периартикуларният оток намаляват. Болната постепенно започна да се чувства по-стабилна при ходене и изостави бастуна. До края на лечебния курс болките значително намаляха, движенията станаха по-свободни.

Два месеца след завършване на лечението на контролния преглед болната има болки само при големи натоварвания, при това те са съвсем слаби. Проведена е втора серия на същото лечение с цел стабилизиране на получените резултати, при което болките напълно изчезват, утаяването на еритроцитите се нормализира. В течение на една година болната няма оплаквания. Препоръчва се провеждане на повторни серии на лечение (2 пъти годишно) за профилактика на заболяването.

Въз основа на блокиращото действие на пчелната отрова върху възбудените процеси в периферните неврони, вегетативните ганглии и ретикуларната формация, както и на изразения и директен и индиректен противо­възпалителен ефект апитоксинотерапията се прилага широко при заболя­ванията на периферната нервна система (радикулити, плексити, неврал­гии и др.). Пчелоужилванията, прилагани от народната медицина, както и инжектирането на препарати на база пчелна отрова, използвани от съвре­менната, се осъществяват по хода на ангажирания нерв и в областта на съ­ответния сегмент от гръбначния стълб. Подходящи са също и физиотера­певтичните методи (електрофореза и фонофореза), механичните втривания на мехлеми, баните и др.

Нашият опит в инжекционното приложение на пчелната отрова се базира на използването и като лечебно и противорецидивиращо средство при пояснокръстни радикулити — често срещани заболявания в ежеднев­ната медицинска практика. Те представляват 60 — 70 % от пораженията на периферната нервна система и нерядко имат хронично рецидивиращо протичане, което води до големи трудозагуби.

Под наше наблюдение през 1975 — 1976 г. бяха 75 болни с хроничен и 25 болни с остър стадий на заболяването. При 69 % от болните бе устано­вено наличие на лумбосакрална спондилоза. Лечението бе провеждано чрез инжектирането на препарати: меливенон (Mellivenon, НРБ), апизартрон (Apisarthron, ГДР) и форапин (Forapin, ФРГ). Инжектирането бе осъществявано по хода на нерва съобразно с биологично активните точки (известни от древността като „точки на въздействие“. 4 – 6 месеца след завършване на лечението 60 болни проведоха втори курс, използвайки по-малки дози пчелна отрова.

Получиха се положителни резулта­ти в 82,5 % от случаите – изчезнаха болките, нормализира се кожната тем­пература, подобри се сънят и общото състояние на болните.

Болен –  И. Т. Г., 56 г., работник. Заболяването му датира от няколко години и манифестира с постоянни тъпи болки в кръста, които внезапно се усилили при вдигане на тежест и се разпространили надолу по десния крак. След упорито лечение, болките изчезнали, за да се появят отново след 3-4 месеца също при рязко движение. Освен в кръста болките се разпространили в горната част на крака и постепенно преминали надолу странично по подбедреницата и достигнали горната част на стъпалото. Появило се изтръпване, обхващащо областта от малкия пръст до коляното. При кашлица и кихане болките се засилват. Болният чувства слабост и лесна умора в десния крак.

Обективни данни. Ограничени активни движения в областта на кръста. Симптом на „бутончето“ на ниво L5 — при натиск болката ирадиира надолу крака. Симптом на Ласег — положителен. Хипестезия под формата на „десен лампаз (дерматом на ниво S1). Установява се липса на десен Ахилесов рефлекс Хипотон на мускулите на подбедрицата. На рентгенографията: данни за дискова херния (L5 – S1) и лумбална спондилоартроза.

Клинична диагноза: рецидивиращ лумбосакрален радикулит.

Лечение. След безуспешно медикаментозно и физиотерапевтично лечение на болния бе приложена апитоксинотерапия с препарата за инжектиране меливенон поставян в биологично активните точки, използвани в акупунктурната практика, долен крайник. Предварително бе изпробвана чувствителността на болния към пчелната отрова, след което дозата на апитоксина бе завишавана постепенно. Увеличен беше и броят на биологично активните точки. Лечението бе проведено в 12 сеанса. Използвани бяха различни точки за инжектиране, за да се избегне, привиквайки към дразненето и появата на локален имунитет към отровата. Болният понасяше добре лечението. При завършването му болките бяха напълно изчезнали. Единственото оплакване беше изтръпването на стъпалото. На контролния преглед 25 дни след завършване на лечението болният е без оплаквания. Запази се само липсата на Ахилесов рефлекс Втори курс на лечение бе проведен след 2 — месеца, за предотвратяване появата на рецидив. Болният е проследен в продължение на 3 години, през кой период той е клинично здрав.

През 1975 — 1979 г. във физиотерапевтичното отделение на Първа градска обединена болница — София проведохме лечение с електрофореза с пчелна отрова при 100 болни със спондилоартроза, придружена с увреждания на периферната нервна система (цервикални плексити, лумбосакрални радикулити и пр.). Използвахме методиката „врат — длан“ и „кръст — стъпало“. Благоприятни резултати по отношение на болевата и другата симптоматика получихме в75,7 % от случаите.

Криволуцкая лекува 100 болни с невралгия на троичния нерв чрез инжектиране или ужилвания с пчелна отрова. При всички лекувани болни е постигнато пълно или почти пълно оздравяване. Болните с проследени в продължение на 6 месеца до 2 години.

Особен интерес представлява приложението на пчелна отрова при неврит на слуховия нерв. Корнеев внася апитоксина инжекционно в областта на биологично активните точки на ухото. Той наблюдава 40 болни, голяма част от които са лекувани преди това безуспешно по раз­лични методи и с различни медикаменти, но слухът им прогресивно се е влошавал. У 35 от болните намалението на слуха се е придружавало с постоянен шум в ушите. Продължителността на заболяването е била между 1 и 10 години. От обхванатите 40 болни аудиометричните изследвания, проведени в течение на 3 години от завършването на лечението, показали и подобрение на слуха при 30 и стабилизирането му при 5 болни. Безрезул­татно е било лечението при 5 болни.

Корнеев е получавал благоприятни резултати и при деца с уврежда­не на слуха в резултат на стрептомициново лечение. Той прилага също електрофоретично внасяне на пчелна отрова през външния слухов проход при неврит на слуховия нерв, което е използвано и в нашата практика.