Апитоксинотерапия при заболявания на ставния апарат – част 1

Възпалителни ставни заболявания. Алескер лекува и наблюдава в продължение на 5 г. в клиниката по вътрешни болести на Ленинградския медицински институт 603 болни, 470 от които с ревматоиден артрит и 133 с ревматизъм. Болните с ревматоиден артрит са с прогресивно протичане на заболяването. Проведеното преди това лечение със салицилиев бутадион, антибиотици, кортикопрепарати и др. не е довело до устойчиви ремисии и отстраняване прогресирането на процеса. За контрол служат 154 болни с ревматоиден артрит, които са лекувани с глюкокортикоидни хормони и салицилати. Основната група болни са лекувани с препарата от ГДР апизартрон. В резултат на проведеното лечение се стигнало до подобрение (86,2 %), изразено с обективните показатели: болков синдром отоци и някои параклинични данни. Ексудативната форма на артрита е повлияна по-слабо. В случаите на подостро и хронично заболяване апитоксинотерапията според Алескер е „безупречен метод“ за лечение на повечето болни и заедно с това „най-ефикасното“ от всички средства, с които е разполагала клиниката тогава (1964 г.).

Алескер проследява късните резултати при 441 болни с ревматоиден артрит. На всички болни след изписването им е прилагано поддържащо лечение със салицилати в продължение на 1 – 3 седмици всеки месец. При тежки случаи на ревматоиден артрит Алескер прилага в началото на лечението успоредно с пчелната отрова и малки дози глюкокортикоидни хормони. Тя сравнява резултатите от апитоксинотерапията с тези след прилагане на кортизонови препарати. Според авторката кортизоновата терапия дава по-бърз и по-демонстративен ефект. При по-голяма част от болните (88,5 %) при понижение на дозата настъпва рецидив.

При 50 % от случаите се появява „синдром на отмяна„, което налага непрестойна стероидна терапия, последвана от неприятните усложнения от над стомашно-чревни, кожни, очни, метаболитни, електролитни и други смущения.

С апитоксинотерапията в сравнение с кортикотерапията се постига по-бавен, по-малко демонстративен ефект, който с времето нараства, действието на апитоксиновите препарати продължава дълго време след прекратяване на лечението и тъй като пчелната отрова при терапевтични лози не предизвиква токсични явления, тя може да се прилага, ако е не­обходимо, в течение на години.

В университетската ревматологична клиника в – Мюнхен Steiger-waldt и Mathies лекуват 50 болни с ревматоиден артрит с препарата форапин на фирмата МАК. Авторите получават благоприятни резултати в 86 % от случаите срещу 50 % при контролите. Те стигат до извода, че пчелната отрова е в състояние да намали нуждата от глюкокортикоиди до минимални и безвредни дози.

У нас клиничното изпитание на препарата меливенон за инжекционна употреба при възпалителни ставни заболявания в субхроничен и хроничен стадий е проведено от колективи при МА — Пловдив, МА база — София, балнеосанаториума на трудещите се селяни в Кюстендил и др. Положител­ните резултати са в границите на 75 — 88 %. Ефектът от апитоксинотера­пията е оценяван по отношение изчезването на болката, отока, възстано­вяване подвижността на ставите, по възможността за намаляване или пъл­но прекратяване приемането на салицилови и други антиревматични пре­парати и по някои лабораторни показатели. Странични явления се наблю­дават в редки случаи (2 — 4 %) с появата на алергични реакции, на които авторите реагират различно: някои преустановяват лечението, а други, преодолявайки реакцията с антиалергични средства, го продължават.

По мнението на всички изследователи от огромно значение за край­ния резултат от апитоксинотерапията са стадият на заболяването, момен­тът на започване на лечението, както и степента на пораженията. Разбира се, апитоксинотерапията не е в състояние да отстрани тежките, много на­преднали поражения на ставите и костите, като например анкилози и кост­ни разрушения. Тя обаче снема острия болков синдром, подобрява алер­гичния терен, отстранява тежкото протичане на възпалителния процес в ставите, като максимално възстановява движенията им при условие, че успоредно се извърши тяхната кинетична разработка. Подобни са изводи­те на професора от медицинския институт в Ню Йорк Weissman.

Най-добър е терапевтичният ефект при комбиниране на пчелната отрова със стероидните препарати. В този случай дозировката на стероиди­те може да се поддържа ниска (10 — 15 mg). С увеличаване дозата на апи­токсина кортикопрепаратите трябва да се намаляват до пълното им из­ключване. При това не е необходимо използването на АКТХ, тъй като пчелната отрова стимулира неговото отделяне. Най-добре е лечението да се започне с кортизон, докато се погаси ексудативната реакция и после да се приложи апитоксинотерапия.

Алескер извършва наблюдения и при 130 болни с ревма­тизма на Соколски — Буйо. 30 от тях тя лекува с инжектиране на препара­та апизартрон, а останалите 100 служат като контролна група и са лекува­ни по обичайния начин. Лечението продължава 6 — 8 месеца. В сравнени с контролната група болни не е отбелязано влошаване на кардита или поява на недостатъчност в кръвообращението. При всички болни, лекувани с пчелна отрова са отчетени удовлетворителни резултати, изразяващи се в намаление до пълно изчезване на ставните болки, отока, както и подобрение или нормализиране на скоростта на утаяването на еритроцитите.