Към подгрупата на зеленчуковите медоносни растения спадат голям брой растения, които са повече или по-малко медоносни. Част от тях са двегодишни и цъфтят само когато се използват за получаване на семена, каквито са зелето, ряпата, лукът и др. Тези растения представляват интерес за пчелите в районите, където е организирано по-голямо семепроизводство от тях. Другата част растения са едногодишни и цъфтят през същата година на засяването. Някои са застъпени на големи площи и дават достатъчно нектар и прашец на пчелите. По-важни такива растения са баклата, лещата, нахутът, фасулът и др. Зеле (Brassica oleracea). Този вид зеле се характеризира с голямо разнообразие от форми. По-голямата част от тях са двугодишни растения, а една малка част са едногодишни. Цветовете са събрани в съцветие метлица. Общият им брой за едно растение може да достигне 3000 и повече. Те са дребни, с жълто, бледожълто до бяло оцветяване. От цветовете на зелето пчелите събират повече нектар и малко прашец. Цъфтежът на отделното растение продължава около 1 месец и повече в зависимост от сорта. Обикновено ранните сортове приключват цъфтежа си много по-бързо, отколкото късните. Цъфтежът започва обикновено в края на април и продължава през целия май. По време на цъфтежа на растенията пчелите посещават добре цветовете, като събират нектар и прашец и същевременно ги опрашват, в резултат на което количеството и качеството на семената се увеличават значително. Ряпа (Raphanus sativus). Познати са 5 културни форми, някои от които образуват цветоносни стъбла и цъфтят през първата година. По-голямата част от културните видове ряпа са двугодишни растения, образуват цветоносни стъбла и цъфтят през втората година. Цветовете са събрани в гроздовидни съцветия. Оцветяването на венечните листенца е бяло, розово, виолетово, червено и по-рядко бледожълто или кремаво. Цветчетата са дребни и доста голям брой. В основата на венечните листа се намират нектарниците, които отделят достатъчно нектар. Освен нектар пчелите събират от цветовете на ряпата и цветен прашец. Морков (Daucus carota). Среща се диворастящ като плевел по нивите и цъфти през първата година. Градинският морков цъфти през втората година, но не са редки случаите, когато при определени условия голяма част от растенията образуват цветоносни стъбла и цъфтят през първата година. Такова отклонение се наблюдава при есенна сеитба и при горещо и сухо лято. Цветовете са дребни, бели до бледожълти и са събрани в сенниковидни съцветия. Периодът на цъфтеж е продължителен, което благоприятства за събиране на повече нектар и прашец от пчелите. Фасул (Phaseolus vulgaris). Отглеждането му у нас е широко застъпено. Цветовете са дребни, събрани по няколко върху къси дръжки, разположени в пазвите на листата или на върха. Оцветяването им е бяло, розово, виолетово и е в зависимост от сорта. Цъфтежът започва 40-50 дий след засяването и продължава доста дълго време - от края на юни до края на август. Опрашването до голяма степен е кръстосано и се извършва чрез пчелите и другите насекоми. От цветовете на фасула пчелите събират достатъчно нектар и по-малко прашец. Бакла (Vicia faba). Тя се употребява обикновено в зелено състояние за храна на хората. Тъй като в семената и надземната маса се съдържа голямо количество белтъчни вещества, баклата се използва и като ценно фуражно растение. Разпространението й у пас е повсеместно. Най-често тя се отглежда на малки площи в домашните градини и по-рядко на големи площи за нуждите на консервната промишленост и за фураж. Цветовете са едри, бели, с по едно черно кадифено петно. Събрани са по няколко заедно на къси дръжки в пазвите на листата. Цъфтежът започва през май, а при по-късно засяване - по-късно. Отделното растение цъфти 20-25 дни, а отделното цветче - 2-3 денонощия И през това време е свежо и отделя нектар. Баклата принадлежи към групата на добрите медоносни растения. По време на цъфтежа й пчелите събират от цветовете голямо количество нектар. Лук кромид (Allium сера). Към това семейство се наброяват около 400 различни вида, една малка част от които се отглеждат като културни растения. На много места у пас са се обособили райони, в които отглеждането му има промишлен характер. Главни лукопроизводителни райони са Великотърновският и Горнооряховският. На по-големи площи тази култура се отглежда още около Търговище, Плевен, Видин, Асеновград, Стара Загора, Пловдив и другаде. От една луковица се развиват средно 3-5 цветоносни стъбла. Завършват на върха с кълбести съцветия. Съцветието се състои от много (150-900), дребни, бели или зеленикаво бели цветчета. Продължителността на цъфтежа на едно съцветие е около две седмици. Цветовете на лука отделят голямо количество нектар, вследствие на което масово се посещават от различни насекоми, в това число и от пчелите. Цъфтежът започва през юни и продължава през юли. В горещите часове на деня нектароотделянето не спира, поради което посещаването на цветовете е непрекъснато през целия ден. Освен нектар пчелите събират от цветовете на лука и значителни количества цветен прашец.