Тази публикация е част от Списание "Пчеларство" от декември, 1974 г.



Защо умряха толкова пчелни семейства

През есента на миналата година, през зимата и през пролетта на 1974 г. в някои райони измряха много пчелни семейства. Това разтревожи пчеларската общественост. Причините за тази висока смъртност не бяха установени навреме, затова започнаха да се дават различни обяснения. Помолихме Величко Величков, научен сътрудник при Опитната станция по пчеларство в София, да сподели своето становище по този въпрос.




С цел да се изяснят причините за масовото загиване на пчелните семейства в обществения сектор през март и април на 1974 г., като член на анкетните комисии обследвах различните пчелини, където бяха загинали най-много семейства. Посетих АПК в Ихтиман и в гр. Елин Пелин, МПК в Пловдив и няколко пчелина в Пернишки окръг. От лични разговори с делегатите на окръжната конференция имах възможност да се запозная и със състоянието на пчелните семейства през миналата година и през зимно-пролетния период във Видински окръг и в други окръзи. 

Проверките на място, разговорите с пчелари-любители, с ръководители на обществени пчелини (бригадири, главни специалисти, председатели и др.), както и състоянието на семействата (умрели и останали живи) дават възможност да се открият основните причини за масовото загиване на пчелите в тези райони.

Основен фактор за високата смъртност на пчелните семейства, както през есента на 1973 г., така и през зимно-пролетния период на 1974 г. е спирането на майката да снася яйца много по-рано през сезона на 1973 година. Оказа се,
че ранното прекратяване на снасянето и зазимяването с малко на: брой и то изтощени пчели се дължат на различни причини. Ще се постарая да ги посоча с цел да се направят съответни изводи и да се вземат необходимите мерки, за да не се повтарят, печалните резултати, сполетели много пчелини.

Почти в цялата страна условията за развитието на пчелните семейства в края на пролетния сезон на 1973 г. бяха добри. Паднаха валежи, температурата беше подходяща, тревната растителност се разви добре и се създадоха условия за отглеждане на много пило. В резултат на това по време на юнската паша питите в гнездата бяха заети почти изцяло с пило. Събраният мед беше складиран в магазините и в корпусите, тей като в плодника нямаше свободни килийки.    

Към края на пашата пчеларите центрофугираха меда от магазините и корпусите, без да проверят има ли достатъчно храна в плодниците. А там е имало от 0,5 до 1,5 кг мед, докато други години това количество е над 5—6 килограма. В нормални години малките хранителни запаси не се отразяват катастрофално върху пчелните семейства, защото цъфтящата късна растителност е поддържаща паша за пчелите. Поради силното засушаване през юли, август и септември 1973 г. нямаше плевелна растителност, а и там, където имаше паша — (слънчогледова и друга паша) цветовете не отделяха нектар. Пчелите не намираха нито достатъчно цветен прашец, нито нектар, нямаха и мед в гнездата, поради което спряха да хранят майките с млечице. В резултат на това пчелите в кошерите бързо намаляха, тъй като старите измираха, без да има попълване с новоизлюпени млади пчели. Поради привършване на храната на много места излетяха гладни рояци, а там, където имаше по малко мед в гнездата, пчелите останаха, но поради физиологичното остаряване постепенно намаляваха и към края на септември кошерите бяха със съвсем малко пчели.

При есенните прегледи за подготовка на семействата за зазимяване пчеларите намериха празни кошери, понеже пчелите бяха избягали, или слаби семейства, без или със малко мед. Тогава стопаните започнаха да подхранват със захарен сироп, за да попълнят хранителните запаси. Преработката на сиропа още по-силно изтощи пчелите, тъй като те бяха принудени да изразходват всичките си белтъчни запаси в организма, необходими за синтезирането на инвертаза — ензима, който разлага сложните захари до прости. Поради това че нямаше цъфнали растения, от които пчелите да събират прашец за набавяне на нужните им белтъчини, те се изтощиха напълно физиологично и умираха вън от кошерите, а млади пчели не се излюпваха. В резултат на това семействата бързо отслабнаха. 

Когато настъпиха студовете, в много кошери пчелите бяха толкова малко, че или не образуваха зимно кълбо, или го формираха но не бяха в състояние да поддържат необходимата топлина и скоро загинаха. Такава бе картината във всички посетени пчелини рано през пролетта на 1974 г. от Ихтиманския, Елинпелинския, Карловския и други райони, където имаше масова смъртност и много слаби пчелни семейства.

В Елинпелински, Търговищки и други райони измирането на пчелните семейства е предизвикано пак от изтощение, но то се дължи на продължителното принуждаване на пчелите да преработват до късна есен големи количества захарен сироп за стокова продукция и за зимно запасяване. Подхранването продължи до края на октомври, без да има условия за отглеждане на млади пчели за смяна на старите. Те се амортизираха напълно и загинаха още в началото на зимния период.

Фактът, че в по-голямата част от проверените семейства, загинали през зимата, по оставените пити при зазимяването не личеше въобще да се е формирало зимно кълбо, ясно показва, че броят на пчелите при настъпването на зимните студове е бил съвсем малък. Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че нито по дъното на кошерите, нито между питите и в килийните им имаше поне една шепа пчели. Съвсем малко пчели се намираха на дъното или в оформено кръгче около майката между две от питите, на които са зазимени умрелите семейства.

За масовото загиване на пчелните семейства са допринесли и отравянията през летния период на 1973 г. при растителнозащитните мероприятия. Натровените пчелни семейства, които навреме са подхранени, са се възстановили и успешно презимуваха. В същите населени места и райони загинаха по-голяма част от не подхранваните през лятото засегнати от отравянето семейства и подхранени късно през есента. Такива са случаите в Карловския (селата Розино, Хр. Даново и др.), Видинския (с. Карбинци и др.) и други райони.

Случаите с масово измиране на пчелните семейства през 1973 и 1974 г. може да се повторят, ако не се посочват на пчеларите истинските причини за тази смъртност. Ако при продължително засушаване през юли, август и септември семействата са без храна, а пчеларите не ги подхранват подбудително с рядък сироп от края на юли и целия август, за да се отгледат млади пчели, пак ще се получат слаби семейства при зазимяването. Принудят ли се тези малко пчели да преработят в късна есен по 4—5 и повече килограма захарен сироп за запасяване, ще се изтощят и ще се получат познатите вече последици.

Ето това са основните причини за измирането на пчелните семейства през есента на 1973 и пролетта на 1974 г., а не само вароатозата, както погрешно смятат някои пчелари. Масова смъртност имаше не само в селища, където върлува вароатозата, но и там, където тя не се среща.


БЕЛ. НА РЕДАКЦИЯТА
Становището на Величко Величков относно причините за високата смъртност през 1973 и 1974 г. поместваме като дискусионно. Мнозина пчелари и специалисти, които също имат свои наблюдения, сочат много бързо отслабване през есента и пълно загиване по-късно и на семейства с големи медови запаси в гнездата (10—15—20 кг ), без да са подхранвани със захар. Това те правилно отдават на масовото опаразитяване на пчелите в края на лятото и през есента от акара Varroa jacobsoni след намаляване на площите с пило. Следователно в тези случая не се касае до гладуване, бързо физиологично остаряване поради преработване на захар, изобщо до „гладни проявя“.
Редколегията на сп. „Пчеларство“ очаква в дискусията да вземат участие и други пчеларя и специалисти, като опишат своите наблюдения и изкажат своето мнение.