Като заместител на меда се използва най-често обикновената кристална захар под формата на захарен разтвор (сироп) с различна концентрация. Захарният сироп се дава, когато в гнездото количеството на меда е недостатъчно за развитие на пчелното семейство и когато през лятно-есенния период пчелите са събрали манов мед. При преработването на захарния разтвор пчелите изразходват много енергия и се изтощават предивременно. Ето защо, ако се подхранват до късна есен, те зимуват лошо и смъртността се повишава. Заместители на меда са още гликозата, декстрините и др. Направените опити показват, че нито един от изпитаните заместители не може да се сравни по смилаемост р натуралния прашец. Като заместители на цветния прашец са изпитани соево брашно, сухо мляко, пълноценно и бито мляко, суроватка, яйчен жълтък, казеин и др. Соевото брашно се приготвя от соеви зърна. Когато се използва за храна на пчелите, то се обезмаслява. То е концентриран заместител на естествения прашец, тъй като съдържа до 46,8 % лесно смилаеми белтъци. Сушените дрожди (пивоварски, хлебни) съдържат 45 % лесно смилаеми белтъци и 0,92 % мазнини. В тях са установени витамини от групата В и пантотенова киселина. Сухото обезмаслено мляко съдържа десетте основни аминокиселини, които организмът на пчелата не може да синтезира. Количеството на белтъците в него е 33 %, на млечната захар 51,5 %, а на мазнините 0,5 %. Богато е с витамини от група В, с пантотенова киселина и др. При подхранване с прашец или с неговите заместители трябва да се взима под внимание специфичното им действие върху организма. През пролетта е целесъобразно да се дава храна, стимулираща отглеждането на пило (прашец, мляко), а през есента храна, увеличаваща белтъчните запаси в организма и подобряваща зимоустойчивостта на пчелите (прашец, дрожди). Поради това, че нито един от заместителите на цветния прашец не може да го замести напълно, необходимо е да се взимат мерки за събиране на повече прашец и за правилното му съхраняване.