Широко разпространено е мнението, че при нагряването на меда се разрушават всички негови целебни свийства с изключение на въглехидратите и, че особена полза от такъв мед няма. Обаче, това далече не е така. Всички химически елементи на меда, жизнено важни, както за пчелите, така и за човека, влизат в състава на отделните ферменти и витамини. При нагряването на меда ферментите и някои витамини се разрушават, освобождавайки подвижни йони на металите, активиращи в организма на човека действието на много биологически катализатори. Ако използваме за храна нагряван мед, то йоните на калия, натрия, меда, цинка, магнезия, мангана, желязото и другите елементи встъпват в реакция, обезпечаващи нормалната дейност на клетките, също се включват във ферменти, които регулират разнообразните химически реакции. Но преди да разсъждаваме за ползата от нагретия мед, ще поговорим за свойствата на този продукт въобще. Медът е забележителен с това, че различните елементи се намират в него в балансирано състояние. Това е важно, защото излишъка или недостатъка на някакво вещество в организма може да доведе до различни заболявания. Например, излишъкът на медта, предизвиква анемия, язва на дванадесетопръстника, бронхиална астма; повишеното количество молибден довежда до подагра, на цинк - до нарушаване на обмена на вешествата. Присъствието на едни или други елементи в меда се определя от неговия ботанически произход. Например калия от почвата, добре се усвоява от бобовите, еспарзетата, люцерната, клевера, акацията, а така също цитросовите, и продуктът получен от тези пречислени медоноси е богат с този елемент. Така съдържанието на калия достига в него 0,5г (денонощната потребност на човека е 3,5г). Йоните на калия са необходими за синтеза на белтъчини. Те заедно с йоните на мангана и магнезия активизират преработката на глюкозата в организма, отговорни са за предаването на нервния импулс. Калия способства за заздравяването на изгарянията. Използването на храна, която е обогатена с него, предотвратява развитието на високо кръвно налягане, а недостатъка му предизвиква заболявания на сърцето, нарушаване на секретирането на стомашен сок. Употребата с храната на калции предотвратява гърчове и конвулсии на мускулите, подобрява съсирването на кръвта, помага да се понижи кръвното налягане, намалява вероятността от образуване на камъни в бъбреците. Храната обогатена с калции, се препоръчва на хора, които са прекарали хирургически операции, кърмещите жени, а така също при лечението от наркомания и алкохолизъм. Съдържанието на калции в 100 г полифлорен мед съставлява примерно десета част от необходимата денонощна потребност от дадения елемент. Най - голямо количество манган попада в меда от нектара на гречихата (елдата), бобовите и кестена. Той влиза в състава на много ферменти, а съвместно с витамин „К" повишава съсирваемостта на кръвта. Освен това, мангана способства за усвояването на въглехидратите в организма, повишаването на имунитета, за нормалната работа на нервната система, намалява симптомите на астма, влияе на обмена на солите и създаването на кръвта. Съдържанието на манган в 100 г мед напълно удовлетворява денонощната необходимост на човешкия организъм от този елемент. В меда от гречихата (елдата), магнезия присъства повече, отколкото в останалите видове мед (250мг на 100г), което почти осигурява денонощната необходимост на човека от този елемент (300 - 400 мг). В организма на човека този елемент участва в усвояването на глюкозата, изработването на енергия, предаването на нервни импулси, синтезирането на белтъчини. Той така също способства за ръста на костна тъкан, активира някои ферменти, препятства развитието на атеросклероза. Дефицита на магнезия може да стане причина за сърдечно - съдови заболявания. По такъв начин, като употребяваме мед от гречиха (елда), ние си запазваме здравето и можем да се излекуваме от тежки недъзи. Медта, която в 100 г мед се съдържа 0,1 мг, способства за нормалното формиране на червени кръвни телца, за изработването на много полезни ферменти, а така също за синтезирането на хемоглобин и витамините В, С, Р, РР, Е. Медта е необходима за регулирането на дейността на жлезите с вътрешна секреция, активиране на отделни хормони, и освен това способства за работата на централната нервна система, понижава риска от сърдечно - съдовите заболявания, повишава имунитета. Недостатъкът на медта се отразява на здравето на хората, употребяващи алкохол и наркотици, а така също на страдащите от хронични заболявания. По данни На Националната академия на науките на САЩ, ежедневната норма на консумация на медта, съставлява 2 мг, по такъв начин, значително количество от този елемент може да постъпи в организма на човека с меда. Медът от бобовите растения, слънчогледа и особено от клена е богат на цинк. В 100 г мед от него се съдържат около 0,5 мг при ежедневна норма 12 - 15 мг. Даденият елемент участва в регулирането на обмена на въглехидратите, белтъчините, мазнините, дейността на половите жлези, повишава имунитета, способства за зарастване на раните. От някои бобови култури в меда попада молибден, участващ при извеждането на шлаковете от организма. В полифлорния мед присъства кобалт, подобряващ снабдяването с кръв на сърдечния мускул и необходим в обмена на въглехидрати и мазнини. Цъфтящите ябълки и круши доставят в меда силиции, желязо, бор, хром и някои други микроелементи. Солицият способства за укрепването на кръвоносните съдове, хрущяли, сухожиля и костна тъкан. С помощта на бора се регулира хормоналния баланс. Хромът участва в процесите на регулиране на съдържанието на захар в кръвта. Неговият недостиг може да предизвика сърдечно съдови заболявания. А сега да се върнем към свойствата на нагрятия мед. В продължения на столетия са се разработвали методи на лечение със смеси с участието на нагрят мед. Още великия лекар Авиценна при болки в гърба е препоръчвал да се пие отвара от черен нахут (бот) с аир (руско наименование), мед и топено масло. За усилване на потенцията, той е препоръчвал да се приема преди сън заедно с гореща вода лъжица смес от взети в равно количество сок от лук и мед и сварени до гъстотата на последния. Друг лекар от древността Амирдовлат Амасиаци препоръчвал на болните от ангина да си жабурят гърлото с отвара от мед и сок от зелена черупка на гръцки орех. За употребата на меда с цветен прашец той е писал: „Вземи 24 драма (1 драм = 2,9г) трева и ги намокри с вода за 24 часа, след това ги свари, отцеди, прибави 120 драм меда и вари до сгъстяването му и след това го употребявай. Свойствата на този сироп са такива, че той ще помогне при болести на черния дроб и стомаха, при уплътняване на далака (анат.) и при жълтеница, помага при колики. Така също помага при всякакви болести на пикочните канали и изкарва камъните с урината". Отвара на татарник (руско наименование) с мед и прашец за избавяне от лишеи. Вареният мед се е смятал за целебен при лечение на свежи язви, ухапвания от зверове. Него са го използвали като противоотрова при отравяне с опиум. Един от компонентите на много стари рецепти е била медената вода. Тя „докарва апетит, прави урината по - обилна. А тя се приготвя така. Взема се една част мед с две части прясна вода и се вари до тогава, докато от трите части остане една, след това снеми от огъня и прецеди". Медовата вода се е препоръчвала при телесна слабост, подутини, тумори, кащлица, като противоотрова. Със солончаковой (която се отнася до соленище) лобода са я използвали при болки в костите и стомаха, като силно уриногонно средство; със семена на божур - при ангина; с мареной красильной, живучкой еловидной, жабрицей, дубровником (руски найменования) - при нервни заболявания; с луковица от нарцис - като глистогонно средство. В Русия при лечението винаги е присъствал нагретия мед. В днешно време нагретия мед със сок от живовляк се препоръчва при гастрит и рак на стомаха, а сок от кромид лук - при бронхиална астма, със зверобой при тубррколоза, с калина при кашлица. По такъв начин, целебния потенциал на меда с нагряването не изчезва. Така, че смело пийте сокове от обрулени плодове с мед, хапвайте си торти с мед и курабийки, наслаждавайте се на горещия липов чай с мед и бъдете здрави! Автор: О.Н. Маншенков Иван Парашкевов Превод от сп. "Пчеловодство" 2002г. N 2 с незначителни съкращения: