Между пчелите работнички, майката и търтеите от едно и също семейство, а също така и от другите семейства съществуват определени взаимоотношения. Те са наследствено обусловени и постоянни, но някои от тях се изменят в зависимост от измененията, настъпили вътре в кошера или в околната среда. Така майката на семейството има враждебно отношение към всички други пчелни майки, включително и към получените от снесени от нея яйца и отгледани в същото семейство. Това отношение не се изменя, тъй като враждебният инстинкт на пчелната майка към другите майки е постоянен независимо от условията. Това трябва да се има предвид в пчеларската практика при отглеждането на майки по изкуствен начин и при смяна на майките от пчеларя. Пчелите работнички се отнасят грижливо към собствената си майка, като я хранят и осигуряват най-благоприятни условия за нейното съществуване и дейност. Когато обаче майката остарее или получи някои дефекти, пчелите започват подготовка за нейната смяна и я сменят, като си отглеждат друга майка. Към чужди пчелни майки, случайно попаднали в кошера, при наличие на собствена майка (оплодена или неоплодена) или на маточници пчелите се отнасят винаги враждебно, като ги унищожават. Това също трябва да се има предвид от практиката при предаване на пчелни майки на семействата. Майката от своя страна се отнася безразлично както към собствените, така и към чуждите пчели работнички. Тя има същото отношение и към търтеите, отгледани в нейното семейство или в други семейства. Пчелите работнички от едно и също семейство се отнасят безразлично една към друга, но са враждебно настроени към пчели от други семейства, които се опитват да влязат в кошера. Изключение в това отношение правят само тогава, когато чуждите пчели пренасят нектар, прашец или вода. В такъв случай ги допускат да влизат в кошера. Към млади, току-що излюпени пчели те се отнасят благосклонно и ги приемат. Тази особеност се използва при подсилване на някои семейства чрез даване на млади пчели от други семейства. Младите пчели работнички се отнасят благосклонно към пчелите от собственото им семейство и по-лесно приемат чужди пчели в кошера. Ето защо подсилването с млади пчели на дадено семейство се извършва при усилен летеж и пренасяне на нектар от летящите пчели. Търтеите се появяват в семейството през пролетта и лятото. Броят им в сравнение с пчелите работнички е относително малък. Те се отнасят безразлично към пчелите и пчелните майки. Пчелите работнички имат благосклонно отношение към търтеите, произхождащи от чужди семейства. Приемат ги в кошерите и дори ги хранят. Така търтеите се разхождат безпрепятствено във всички кошери на пчелина, а и на съседните пчелини. Докато съществува инстинктът за размножаване на семействата, търтеите биват приемани във всички семейства. С намаляване и прекратяване на пчелната паша през втората половина на лятото инстинктът за размножаване угасва и тогава търтеите стават излишни в семейството. Пчелите ги изолират на дъното и по вътрешните стени на кошера и не им дават достъп до хранителните запаси. След известно време изтощените от глад търтей биват изхвърлени от кошера, като охраната на входа не ги допуска обратно. Извън семейството те бързо загиват. Започването на изгонването на търтеите е сигурно указание за практиката, че пашата на пчелите е на привършване. Изключение в това отношение може да има само при осиротели семейства или при семейства с неоплодени майки. В такъв случай пчелите запазват търтеите в семейството. При есенните прегледи на семействата, ако в някое от тях има търтей, това показва, че то не е в ред и само няма да може да се оправи. В такъв случай е наложителна намесата на пчеларя.