По - рано при зимуването на открито, аз както и да не се стараех, не можех да запазя в кошерите топлината, без в тях да се събира влага. Крайните пити нерядко се покриваха с плесен. Но сега, вече трета зима използвам изработеният от мене въздушен коридор и съм много доволен от него. Коридорът представлява дървена „П" образна форма с височина 50 мм (рис.1). Останалите негови размери зависят от типа на кошера на който се използват, но принципът на изработването им е еднакъв. Гнездото е разположено срещу входа. От двете страни го ограничавам с преградни дъски и му поставям затоплящи материали (възглавници). Отгоре поставям дървената възглавница, като по средата тя има вентилационен отвор, покрит с мрежа. Върху тази дървена възглавница поставям въздушния коридор и върху него поставям също затоплящ материал (възглавница). Топлия, наситен с водни пари въздух, през възглавницата се разсейва в коридора, от него излиза под покрива, а от там през отворите навън (рис. 2). При такъв начин на отделяне на влагата, в кошерите не се задържа влага и семействата добре зимуват. Автор: М.Н. Хащивский Източник: сп: „Пчеловодство" 1989/N10 Иван Парашкевов