Пчелният клей (прополисът) е третият продукт от пчеларството. Той е лепкаво и с твърде приятен аромат и възгорчив-. вкус смолисто вещество, което се изработва от пчелите. При-леко затопляне омеква бързо, а при изстиване се превръща в крехка, подобна на колофон маса с тъмен цвят, с кафяв до зеленикав оттенък. Пресният прополие е жълт, понякога въз-червеникав, със сиропооразна консистенция, благодарение на която се примесва лесно с восъка. С време той става по-гъст,, по-тъмен и по-малко леплив. Цветът на стария прополис е зе-ленокафяв до1 червенокафяв. При охлаждане до 15°С става-крехък и се рони. Топи се към 65°С. За разлика от восъка той има относително тегло, по-голямо от единица, благодарение на което може да бъде отделен от восъка, който при разтопяване-изплава отгоре, а течният прополие пада на дъното. Прополисът се разтваря напълно в горещ дървесен (метилов) спирт, петролен етер, в 70% обикновен (етилов) спирт, алкалии, амоняк, в оцетна киселина и др. Химичният състав на прополиса не е еднакъв. Намираният -в кошера прополие съдържа средно 50--55% смола, 8--10% етерични масла и около 30% восък. Останалото в прополиса се състои от нечистотиите, които се намират в кошера, цветен-прашец, сажди или уличен прах. Тези примеси придават на прополиса по-голяма или по-малка твърдост. Ако смолите от цветния прашец не стигат, тогава пчелите -започват да ги събират не само от дърветата, но и от катрана на селските коли, дори и от още неизсъхнала блажна боя. Топ-ченцата смола, пренасяни в кошерите, се различават от тези на цветния прашец. Тяхната повърхност е гладка и блестяща. По цвят те най-често са зеленикави.