Напълно разделям мнението на Н.Н Лещенко (сп. „Пчеловодство" 1998/ N5), че „без вентилация през горната част на гнездото, няма как да минем". Пчелите на стационарния си пчелин ги държа в градината в едностенни лежаци и многокорпусни кошери собствена изработка със стени с дебелина 35 мм. При подготовката за зимуване отгоре поставям като затоплящ материал възглавници и обличам кошерите от три страни с полиетилен, като оставям свободен долният вход. Дървената възглавница съм я изработил от фазер с дебелина 12 - 14 мм. В средата на възглавницата изрязвам овално отверстие 80 х 18 мм, или използвам двата отвора 40 х 18 мм, които ползвам за пролетни и есенни подхранвания и зимна вентилация, а през лятото покривам с парче фазер с размери 120 х 50 х 4 мм. След образуването на устойчиво кълбо през октомври - началото на ноември ги покривам с мрежа с отвори с размери 2 х 2 до 3 х 3 мм и я закрепвам с 2 габърчеата. Отгоре правя своеобразен въздуховод, който е показан на рисунката, който го покривам със затоплящи възглавници. Той съединява въздушното пространство на гнездото с външната среда и е направен от две дъсчици с дебелина 8 - 10 мм и капаче от фазер 5 с дебелина 4 мм. От пред и от долу, въздуховодът е покрит с решетка (позиция 2 на рисунката), а от вътре не плътно е напълнен с пълнеж (руско наименование: волос - крученка). Той предотвратява течението, не се заскрежава, не замръзва. Такъв тип пълнеж се среща в някои типове въздушни филтри и в старата мека мебел. Превод от "Пчеловодство" 2003г./N6