За да се запазят всички хранителни и лековити свойства на прашеца, е необходимо той да се обработи и съхрани, т.е да се консервира, иначе ще се развали или молецът ще го унищожи. Цветният прашец се консервира чрез сушене и чрез смесване с мед или кристална захар. При сушенето влагата в пресния прашец, която е около 20 - 30 процента, трябва да се намали до 8 процента. Изаушеният прашец не бива да е с влажност, по - висока от 12% или по - ниска от 5%. Ако не разполагаме с влагомер, можем да определим влажността като стиснем зрънцата между пръстите си - те не бива да се разпадат на прах. С други думи зрънцата трябва да са твърди, колкото добре изсушено зърно пшеница. Прашецът се суши в сухо, чисто, тъмно, добре проветрено помещение, защитено от инсекти, гъгрици или други вредители. В помещението прашецът се суши на слой от 5 мм върху чиста бяла хартия, или в слой до 1 - 2 сантиметра върху опъната на рамка мрежа. И в двата случая прашецът трябва да се разбърква 2 - 3 пъти дневно. Най - бързо, най - лесно и най - качествено прашецът се суши в електрически сушилни, на принципа на продухване с топъл въздух. Моята сушилня се състои от кутия, замрежени рамки и сешоар за коса (фиг. 1). Кутията се изработва според предвиденото количество прашец за сушене (моята е с размери 25 х 50 х 40 см). Използвам сешоар за коса с малка мощност на първата си степен и постигам постоянна температура от около 36 С. Съществуват и други препоръки: Йефтич (32 - 35 С), Релич (от 35 до 38 С), стоимир Младенов (от 40 до 45 С). Температурата може да се контролира и с обикновен термометър или с вграден в сушилнята термостат. Кутията може да се направи от ламарина, дъски, фазер или шпертплат и по желания да се боядиса. Рамките е най - добре да се изработят от летвички с размери 20 х 25 см. От горната страна на рамката се заковава мрежа, която не корозира, така, че да се получи съд с дълбочина 20 мм за разстилане на прашеца. На едната челна летвичка се залепва дунапрен, а на другата се заковават два пирона. По този начин, при затваряне на вратата на сушилнята, от едната страна на рамката се постига херметичност, а от другата - разстояние за преминаване на топлия въздух. Плътното прилепване на рамките към стените на кутията се постига най - добре с нутване на страничните летви на рамките, за да може да се плъзгат по винкелите, монтирани от двете страни на кутията. При зареждане на рамките се следи първата и последната рамка да опират на задната стена на кутията с покритата с дунапрен летва (фиг. 2). (Фиг.2 и фиг.3 са на обща снимка) На задната стена на кутията се намират два отвора: под долната рамка отворът за сешоара, а над последната рамка - замреженият отвор за излизане на влажния, топъл въздух (фиг. 3). Пластът прашец с дебелина около 2 см се суши за около 15 - 20 часа. Все пак, ако сушенето на прашеца не е равномерно в горните и долните рамки, най - вече поради слабата струя на топлия въздух, по средата на цикъла на сушене, горните рамки се свалят долу, а долните се качват горе. Иван Парашкевов Автор: Милош Чорбик, Скопие (сп. Пчелар 2003/N3/стр. 25)