За успешно провеждане на развъдно-подобрителната работа е необходимо да се спазват редица условия. 1. Трябва да се проучват климатът и пчелната паша в районите, в които е набелязано да се подобряват отглежданите пчели или да се въвеждат нови породи, породни групи и др. Без проучване на климатичните условия е невъзможно да се провежда селекция на пчелите по продуктивност, зимоустойчивост и издръжливост. Необходимо е да се използват многогодишни данни от метеорологичните наблюдения, за да се определят следните показатели: - време за настъпване и продължителност на есенно-зимния (неактивния) и пролетно-летния (активния) период; -средни дневни, максимални и минимални температури през отделните периоди (дни, десетдневие, месеци, години); - време и продължителност на захлажданията през ранно-пролетния период и възможности за облитане на пчелите през зимния период; - количество на валежите; - брой на дните през отделните месеци от активния сезон, през които пчелите излизат на паша. Когато се пристъпва към селекционна работа, трябва да се определят следните показатели на условията за паша, типични за дадения район: - сроковете (началото и краят), продължителността и силата на отделните периоди за пашата през целия сезон; - видовият състав и концентрацията на медоносните растения (плътността на масивите от даден растителен вид, отделните участъци от други видове и др.). В описанието на условията за паша в тази схема трябва да се включат и всички райони, където се извършва подвижно пчеларство, както и районите, в които ще се извършва подвижно пчеларство през близките години. 2. Необходимо е да се взимат под внимание биологичните особености на медоносните пчели и на пчелните семейства като обект на селекция. 3. Наследствените качества на пчелите не може да се проявят напълно, ако липсват оптимални условия за отглеждане. Например максималната носливост на майката не може да се проявява в слаби семейства при недостиг на храна и на пити за снасяне на яйца. Пчелните майки, отглеждани в слаби семейства, неосигурени с храна и с млади пчели, ще бъдат значително по-лоши от своите майки. Така ще се провалят преценката и отборът по качество на потомството. При сравнителна оценка на пчели от различен произход (породи, групи, линии, кръстоски и др.) трябва да се формират еднакви опитни и контролни групи с достатъчен брой пчелни семейства, на които се създават еднакви условия за отглеждане. Семействата трябва да се развиват и да се отглеждат самостоятелно. 4. За да се провежда селекционна работа с пчелите, необходимо е пчелините да се подготвят предварително. Задължително всяко семейство се номерира, за да се различава от останалите. Използват се подвижни номера, което улеснява контрола (при промяна на кошера номерът лесно може да се постави на новия кошер). 5. Строго трябва да се контролира нормалното отглеждане на пчелните майки. Задължително се подбират майчините и бащините семейства и се контролира съешаването на пчелните майки с търтеите. 6. При преценяването на различните стопански и биологични качества е необходимо да се водят редовно записки за състоянието на пчелните семейства. Това осигурява точна представа за развитието им не само през целия сезон, но и през всеки отделен период от тяхната жизнена дейност. В тези записки трябва да се отбелязват и индивидуалните особености на всяко семейство с оглед на по-късното им използване. В пчеларската практика се използват временни (случайни) записки, записки в специални дневници (племенни книги), записки с използване на картотека (каталожна система).