Тази публикация е част от Списание "Пчеларство" от декември, 1974 г.



Създаване на нектарен конвейер в Софийски окръг

ст. н. с. Валентин Петков
Опитна станция по пчеларство в София

При съвременното пчеларство голяма стокова продукция се получава, когато наред с промишлената технология в отглеждането на пчелите се създаде богата медоносна база. Независимо че в нашата страна има разнообразна флора, селскостопанските култури и естествената медоносна растителност не осигуряват нектар през целия активен сезон.

Нектарен конвейер може да се създаде, като се засяват медоносни растения по специални схеми за отделните райони при правилно съчетаване на цъфтежните периоди. За пръв път схеми за такъв конвейер са разработени от проф. Мельниченко (СССР), а по-късно в Чехословакия, Полша и др. В зависимост от специфичните условия Мельниченко препоръчва за колхозите и совхозите схеми, при които естествената, културната и специално засяваната растителност, включително различните фуражно- медоносни смески, осигурява обилен нектар. Отделни звена за такъв конвейер за нашата страна е проучвал Б. Петков — самостоятелно и в колектив с научни работници при Института по фуражите в Плевен.

За да се установят възможностите за създаване на нектарен конвейер в Софийски окръг, направихме известни проучвания. Районът се характеризира с по-хладен климат в сравнение с равнинните части на страната. Пролетта настъпва по-късно, лятото е по- късо и есента започва рано. Зимата е продължителна и студена.

В продължение на три години направихме проучвания в полето на Опитната станция по пчеларство и в района около София. Въз основа на предварителна схема за използване на естествената медоносна флора в района включихме нектароотделящи култури и смески, за да установим подходящите съчетания.
Обект на проучване бяха овощни градини, слънчоглед за семе и за силаж, зимна репица, еспарзета, фацелия, едногодишна комунига, звездан и смески от фий и фацелия, от грах и фацелия, естествени ливади, акациеви насаждения и др.

Изследването обхваща състоянието на пашата преди създаването на конвейера, фенологични наблюдения за цъфтежния период на отделните растения, включени в конвейера, и как се застъпват; определяне на главните и поддържащите паши; периодите без паша и възможностите за премахването им; установяване добива на мед от проучваните култури.

През пролетта пашата започва от най-раноцъфтящите растения — леска, елша, дрян, минзухар, кукуряк, ива и др. След тях цъфтят овощните култури, акацията, естествените ливади и слънчогледът. Главната паша се получава от 
акацията, от естествените ливади, а на някои места и от слънчогледа. До създаването на конвейера за пчелите няма достатъчно паша за ранното пролетно развитие, поточно за март и първите седмици на април. През втората половина на април и май пчелите използват овощните култури, които ги подпомагат до известна степен в развитието и в подготовката за акациевата паша. В края й, а понякога и по средата, започват да цъфтят растенията в естествените ливади — обикновено през последната десетдневка на май и продължават до края на второто десетдневие на юни. Там, където се сее слънчоглед, пчелите събират нектар от него от края на юни и през част от юли.
След окосяването на естествените ливади в повечето райони пашата намалява и практически липсва. Този период включва последните дни на юни, юли и август, когато е най-сухо и топло. Септември също се характеризира със слаба паша. Тогава може да се използва нектарът във високопланинските райони и от ливадите.

Очертани са две главни паши — от акацията и от естествените ливади. Много често обаче нектарът на акацията не се оползотворява напълно поради променливо време и недостатъчна подготовка на пчелните семейства. Обикновено се разчита само на главната паша от ливадите. Поддържащите паши са слаби или изобщо липсват, затова пчелите консумират събрания мед от акацията и ливадите.

При подбора на културите се вземат предвид наличните поддържащи и естествено очертали се главни паши и периоди, когато липсва нектар. От фенологичните наблюдения върху културите, включени в конвейера, установихме известна последователност в цъфтежните периоди.
През март и първата половина на април пчелите разчитат на нектара от естествената растителност. През втората половина на април и средата на май цъфти зимната репица. От нея пчелите събират в изобилие цветен прашец и нектар и бързо се развиват. Малко преди зимната репица започва цъфтежът на овощните култури, който продължава до средата на втората десетдневка на май. При наличието на големи площи пчелните семейства се развиват много добре. От втората десетдневка на май докъм края на втората десетдневка на юни цъфти еспарзетата. Тя е богат източник на нектар и прашец и отлична фуражна култура. По този начин семействата напълно се подготвят за акацията. 

Тя цъфти през последната десетдневка на май и началото на юни. През третата десетдневка на май докъм края на втората десетдневка на юни цъфти звезданът, който осигурява допълнителна и поддържаща паша. Средата или краят на цъфтежа на акацията се застъпва с началото на цъфтежа на естествените ливади, който трае до началото на третата десетдневка на юни. Ливадите са втората главна паша. От средата на юни до средата на юли допълнителна паша може да се получи от смеските на грах и фий с фацелия.
Слънчогледът за семе цъфти от последните дни на юни до края на юли и трябва да се използва за трета главна паша. Между цъфтежния период на естествените ливади и на слънчогледа има период, когато няма нектароотделяща растителност, който успешно се запълва с фацелия. 

От прецъфтяването на слънчогледа до есента почти няма нектар. За този период трябва да се засява комунига. Тя осигурява нектар през втората десетдневка на юни и през юли. Окосената комунига цъфти през август до началото на септември преди да прецъфти неокосената. Звезданът втори откос цъфти от края на юли до началото на третото десетдневие на август и служи за поддържаща паша през това време. Пчелите събират нектар от него и във ветровито време, понеже растението е ниско.

Слънчогледът втора култура, който се засява на освободените площи от зимна репица, фий, грах, ечемик и др., осигурява на пчелите изобилен прашец и нектар в края на август, през септември и в началото на октомври. През този период прашецът е от решаващо значение за развитието на пчелните семейства през есента и рано напролет.

В АПК огромни площи се засяват с царевица за силаж. Препоръчва се да се смесва с 30 до 40—50% слънчоглед. По този начин се създава трета главна паша. През есента при подходящи грижи и поливане добра паша осигурява отавата от ливадите.

Ценна поддържаща паша предлага люцерната, която заема големи площи и служи за зелен фураж и сено. В зависимост от практиката на отделните стопанства до момента на коситбата тя се оставя да цъфти и пчелите събират нектар през май и юни, средата на юли и от средата на август до началото на септември.

При създаването на нектарния конвейер и при определянето на растенията
за главните и поддържащите паши да се има предвид как се използва дадената култура от пчелите в зависимост от времето. От наблюдението за броя на дните, които са благоприятни за посещение на цъфтящата медоносна растителност от пчелите, установихме, че повече неблагоприятни дни за летеж има по време на цъфтежа на зимната репица, овощните култури, еспарзетата и до известна степен на акацията. При комунигата периодът на благоприятно време за летеж е продължителен, нектарът й се използва напълно, затова нейната площ трябва да се разшири. За останалите култури броят на неблагоприятните дни е малък. 

Общо взето за повечето култури, включително и тези, които осигуряват главните паши, цъфтежните периоди съвпадат с благоприятно време за летеж на пчелите. Съвсем друг е въпросът за влиянието на метеорологичните фактори върху нектароотделянето.

Въз основа на получените резултати могат да се направят известни обобщения и препоръки. В Софийския район главната паша за пчелите са акацията и естествените ливади. Поради разпространението на акацията в окръга тя трябва да се затвърди като главна паша и да се разширят насажденията, за които има много подходящи места. Естествените ливади осигуряват втората главна паша. Необходимо е обаче да се увеличат бобовите компоненти, които дават повече нектар и по-качествено сено. Предлагаме третата главна паша да бъде от слънчоглед за семе или фураж, засят самостоятелно или с царевица.
За поддържаща паша до акацията предлагаме зимна репица, овощни култури и еспарзета, а след акацията — смески от фий и грах с фацелия, чист посев от фа- целия и люцерна. След третата главна паша за поддържащи да се използват едногодишна комунига, късна фацелия, слънчоглед втора култура, люцерна и звездан. За да се удължи поддържащата паша от комунигата, част от посева трябва да се окосява.

Броят на дните, през които пчелите не могат да посещават цъфтящите растения поради неблагоприятното време, е най-голям при овощните култури и еспарзетата, а при акацията и естествените ливади е по-малък.
Като се използва посоченият принцип и се вземат предвид почвено-климатичните условия и отглежданите култури, във всеки отделен район в окръга може да се създаде нектарен  конвейер.