Тази публикация е част от Списание "Пчеларство" от август, 1974 г.



Стиропорът е добър изолатор 
арх. Ангел Ангелов, Враца 

Пчелните семейства се развиват добре, когато въздухът в кошера е средно наситен с водни пари. За влага в кошера говорим, ако по стените, пода и възглавницата се образуват водии капки. Тя се явява при рязка промяна на температурата — сравнително топли дни и студени нощи. При определени условия въздухът винаги съдържа известно количество водни пари. Ако то премине определена граница, т. е. въздухът се пресити, парите се втечняват и се отделят до стените на кошера като капки. Казва се, че е настъпила „точката на оросяването“. При по-висока температура въздухът задържа повече водни пари, без да настъпи оросяване, а при ниска температура то настъпва по-бързо при по-малко водни пари. При температура 20 градуса за насищане на един куб. метър въздух до 100 процента са необходими 17,4 г водни пари, а при 5 градуса — 6.8 грама.

Понеже количеството на водните пари в кошера не може да се контролира, трябва да се регулира температурата. За тази цел при зазимяването на пчелните семейства е необходимо да се спазват следните условия:
—    мястото на пчелина да бъде запазено от студени ветрове;
—    обемът на гнездото да се намали, за да може отделяната от пчелите топлина да поддържа необходимата температура и да не се втечняват водните пари;
—    празното място в кошера да бъде запълнено с изолационен материал.    
Само със спазването на първите две условия не може да се осигури нормален топлинен режим. Изолацията на кошера е само от една дъска, дебела 2—2.5 сантиметра, затова се налага допълнителна изолация с най-малък коефициент на топлопроводимост. В таблицата посочваме топлопроводимостта на най-добрия изолационен материал.



​Покрай сравнително поносимите изолационни качества най-често употребяваните за изолация материали (слама, талаш, парцали и др.) са силно хигроскопични. Те поглъщат образуваната влага и я задържат през целия зимен период. Вместо по стените на кошера тя се задържа от изолационните материали и въздухът се пресища с влага. Освен това тези материали започва да гният и в кошера се създава непоносим микроклимат. От друга страна, част от влагата се просмуква от стените и се задържа до май.

От няколко години за изолация през зимата използвам стиропор. 
Той е изкуствен синтетичен материал, бял, лек и не поема влага, има добър коефициент на топлопроводност. Може да се реже с трион, нож, реотан. Една плоча с дебелина 1 см има изолационна способност, равна на тухлена -стена, дебела 25 сантиметра. Кошерът може да се изолира както отвътре, така и отвън.

Ако от кошера се извади една пита, стеропоровата плоча трябва да има размери 450/320/37 милиметра. При две пити е необходима дебелина 75 мм, при три — 110 мм и т. н. Плочите се поставят от двете страни на кошера, без да има нужда от пределни дъски. Стеропорът се боядисва с подов лак, с бернщайн лак и други, които не го разтварят. Така той се предпазва от прояждане от пчелите. Възглавницата също се запълва със стеропор, но понеже не е в допир с пчелите, не е необходимо да се боядисва. Ако дъната са от тънка дъска, може да се залепи или закове 1 см дебела плоча от стеропор.
Стеропорът осигурява идеална изолация.

От петгодишните ми опити установих, че само в около 5 % от кошерите се получава влага по дъната, и то в семейства, зазимени със стари пчели или в кошери с неизолирани тънки дъна или с пукнатини. Но и при тези случаи микроклиматът създава условия за нормален живот на пчелите.

Образувалата се обикновено по дъното влага излиза през входа на наклонения кошер и той остава сух. По крайните пити няма плесен. Много често рано напролет семействата отглеждат пило на крайната пита до стеропора. Това показва, че той не оказва вредно влияние нито на пилото, нито на пчелите. Смъртността им е под нормалната.

Към всичко това трябва да прибавим, че със стеропора се работи леко и чисто. Напролет гнездото много лесно се разширява или стеснява с плочи от стеропор с различна дебелина.

Много пчелари от врачанското дружество възприеха моя опит и са доволни.