Този метод се прилага при обикновения 12-рамков кошер, чийто обем се увеличава с още един корпус (плодник), съдържащ 12 плодникови пити. Той е подходящ за районите с по-късна паша (ливади, липи, планинска паша и пр.), и то при семейства, които са силни още от началото на пролетта и имат млади майки. Благодарение на увеличения обем на двукорпусния кошер майката може напълно да прояви яйценосната си способност и в пчелното семейство се отглеждат голямо количество работни пчели. Така, докато при кошера с магазин по време на главната паша има около 40 000 пчели, то при двукорпусния кошер има над 60000 и там добивът на мед и восък е с около 50% по-висок, а в някои случаи и повече. При двукорпусните кошери пчелите са по-пълно ангажирани с отглеждането на пило и градеж на пити, поради което пчелните семейства по-рядко изпадат в роево състояние. Освен това с двукорпусния кошер се получават запечатани плодникови пити с доброкачествен нектарен мед и с цветен прашец, с което се осигурява необходимата храна за благополучното презимуване и пролетното развитие на пчелните семейства. Двукорпусното отглеждане на пчелите се състой в следното. През пролетта, след като пчелното семейство се развие на 11--12 пити пчели и 8--9 пити пило, а до настъпването на главната паша има още време, гнездото му се разширява с още един корпус. Това става така: върху снетия капак (ако е равен) или на постлано платно до отворения кошер се поставя празен корпус -- без дъно, -- в който се пренасят 1--2 пити с разновъзрастно пило заедно с пчелите, а вместо тях в кошера се доставят изкуствени восъчни пити за изграждане и осеменяване. Ако още не е настъпило време за градеж, поставят се само изградени запасни пити. След това корпусът се настанява върху плодника, като от двете страни на питите с пило се поставят още по две пити с мед и прашец, взети от пчеларския склад. Питите в корпуса се подреждат към южната или западната страна, която най-добре се затопля от слънцето. Празното пространство в корпуса се изолира с преградна дъска и се запълва със затоплителни материали, като стоящите под тях пити в плодника предварително се покриват с покривните дъсчици или с платно. Отгоре корпусът също се покрива, поставя се възглавницата и прелката му се затваря. С поставянето на корпуса обемът на гнездото изведнъж се разширява с 3--4 пити и по този начин се дава възможност на майката усилено да яйцеснася. По-нататък семейството се преглежда през 5--8 дни и съобразно с развитието му гнездото в корпуса постепенно се разширява с по 1--2 изкуствени или изградени пити, които се поставят до питите с пилото. Разширяването продължава, докато се изпълни целият корпус, така че плодниковите пити в кошера стават общо 24. Когато няма паша, разширяването на гнездото трябва да става с изградени запасни маломедни пити, които предварително се разпечатват и напръскват с топла вода. Ако питите са без мед, те се зареждат с топъл сироп. Количеството на меда в двукорпусния кошер през пролетта не бива да бъде по-малко от 8--12 кг. Когато има по-чувствителен приток на нектар и пчелите градят, в корпуса освен изкуствени пити се поставят и строителни рамки за производство на восък. При наличност на достатъчно храна и при добро затопляне и своевременно разширяване на гнездото майката усилено яйцеснася и пчелното семейство бързо се развива, така че за главната паша плодникът и корпусът могат да бъдат запълнени с пчели и да имат 14--16 пити пило. Работата при двукорпусното отглеждане на пчелите може значително да се облекчи, като корпусът се използва по така наречения опростен начин, без първоначално да се поставят в него пити с пило от плодника, а направо се зарежда с 4--6 годни: за осеменяване пити, на които има по малко мед и прашец. Гнездото се затопля добре и след това според развитието на семейството постепенно се разширява с изградени или изкуствени пити. Непосредствено преди началото на главната паша гнездото на двукорпусния кошер трябва да се преустрои за медосбор. За тази цел корпусът се снема и от него се изваждат питите с открито пило; те се поставят в плодника, а оттам се вземат питите със запечатано пило, празните пити, както и 3--4 пити с цветен прашец, които се поставят вкорпуса, който отново се Настанява върху плодника. Майката се оставя да снася в плодника. По този начин с постепенното излюпване на пилото в корпуса питите се запълват с мед и се запечатват. Ако главната паша е много силна, още преди запечатването на меда в корпуса под него се поставя магазин с неизградени пити, които в скоро време биват изграждани и запълвани с мед. При по-умерена паша често, пъти майката се качва отново в корпуса да снася яйца, с което се затруднява отбирането на пити с мед за центрофужене или за запаззване в склада. В такъв случай, за да не преминава майката в корпуса, върху плодника трябва да се постави майкоотделителна (ханеманова) решетка, през която пчелите могат свободно да минават, а майката не може. Двукорпусното отглеждане не може да се прилага при слаби семейства, които дори и при късна главна паша не успяват да изпълнят плодника с пчели и да бъдат готови за поставяне на магазини. Ето защо пчеларят трябва своевременно да вземе мерки за развитието и засилването на пчелните семейства още през есента и рано през пролетта, като в зависимост от това, кога настъпва главната паша в района, той може да продължи да ги развива по двукорпусния метод.