На Земята съществува огромно разнообразие от насекоми, представени от повече от един милион вида. От това голямо разнообразие засега от хората се използват само няколко вида, между които и медоносните пчели. Обикновената медоносна пчела принадлежи към разред Ципокрили (Hymenoptera), семейство Пчели (Apidae) и род Жилещи медоносни пчели (Apis). Семейството на пчелите (Apidae) обединява както единично живеещи пчели, така и пчелите, живеещи в големи семейства. Тук може да се различат над 12 000 вида пчели, живеещи в диво състояние. Към. групата на задружно живеещите пчели спадат и медоносните пчели от рода Apis. От задружно живеещите ципокрили насекоми най-близки до нашата медоносна пчела в много отношения са земните пчели (род Bom-bus) и пчелите без жило (род Melipona и род Trigona). Някои от тях ще бъдат описани накратко главно за да се разбере онази степен на организация, до която е достигнала обикновената медоносна пчела в еволюционното си развитие в сравнение с близките й ципокрили насекоми. Медоносни пчели без жило. Медоносните пчели без жило принадлежат към родовете Melipona и Trigona. Те са разпространени в Африка и Южна Америка в областите с тропичен климат. От тях по-добре проучени и познати са видовете от рода Melipona. Според А. Лазаров мелипоните са високоспециализирани насекоми, но в много отношения са по-първични и по-примитивни от обикновената медоносна пчела. Те живеят задружно в общи гнезда, които изграждат от восък с примес на смоли, пръст и др. Повечето видове устройват гнездата си в хралупи на дърветата, в дупки по земята, в напуснати от термити гнезда и други защитени места, но някои видове строят гнездата си между клоните на дърветата. Гнездото на мелипоните е разделено на две части: отделение за отглеждане на пчелите, което е съставено от няколко хоризонтално разположени пити с едностранно изградени шестоъгълни килийки с отворите нагоре, и друга част, образувана от неправилно разположени кръгли и цилиндрични килийки с форма на гърненца, някои от които са с големина на кокошо яйце, също изградени от восък. В тази част те складират меда и прашеца. Двете части на гнездото са изолирани една от друга с тънка обвивка от восък, примесен с други материали. Килийките за отглеждане на пчелите не са постоянни и след излюпването на едно поколение пчели в тях те биват разрушавани и след това отново изграждани. Част от вместилищата за складиране на меда и прашеца също биват разрушавани и вместо старите се изграждат нови, специални, по-големи килийки за отглеждане на майките. Обвивката на общото гнездо е изцяло от глина и др. Гнездата в хралупите на дърветата са изолирани от останалата част от хралупата отгоре и отдолу с хоризонтални стени от глина. Восъкът, от който мелипоните изграждат питите, се образува от восъчните им жлези, разположени по тръбната страна между коремните сегменти. Мъжките индивиди също произвеждат восък. При обикновената медоносна пчела восък отделят само пчелите работнички, чиито восъчни жлези са отдолу на коремчето. Твърде характерно за пчелите мелипони е, че не хранят личинките си през време на растежа им, както това е при обикновената медоносна пчела. След като постави в килийките мед и прашец, майката снася в тях едно яйце, след което килийките биват запечатвани от пчелите. Макар и без жило, мелипоните защищават добре гнездото си, като излизат от него едновременно в голям брой и прогонват враговете си. Някои видове от тях хапят с челюстите си и същевременно в раната се излива отровен секрет, който причинява болезнени възпаления. Жилещи медоносни пчели. Към рода Apis спадат следните 4 вида жилещи медоносни пчели: голяма индийска пчела (Apis dorsata Fabr.), малка индийска пчела (Apis florea Fabr.), средна индийска пчела (Apis indica Fabr.) и обикновена медоносна пчела (Apis mellifica L.). Според А. Лазаров тези четири вида медоносни пчели се различават помежду си по морфологичните си белези и по биологичните си особености, така че тяхното систематическо разграничаване в отделни видове не подлежи на съмнение. Някои автори допускат, че мадагаскарската и капската пчела, приемани досега от повечето автори за породи на обикновената медоносна пчела, може да бъдат отделени, особено капската, като самостоятелни видове. Също така се приема, че китайската пчела (Apis сегапа) е самостоятелен вид. Голямата индийска пчела (Apis dorsata Fabr.) е разпространена в области с тропичен и полутропичен климат - Индия, Индокитай, Индонезия (островите Суматра, Ява, Целебес, Борнео), Филипинските острови и др. Тя е най-голямата от жилещите пчели и пчелите работнички са по размер колкото майките на обикновената медоносна пчела. Семейството на голямата индийска пчела изгражда само една отвесна пита с около 70 000 килийки и с дължина до 2 m на открито, прикрепена за клоните на дърветата понякога на голяма височина. Дебелината на питата в мястото, където се отглеждат личинките, е 34 mm, а в мястото с меда обикновено килийките биват надграждани и дебелината достига 130 mm. Местното население прави приспособления на различни места в горите, където се среща този вид пчела. Пчелите използват тези приспособления за изграждане на пити и след като бъдат запълнени с мед (около 2 месеца след изграждането им), хората ги вземат, без да полагат някакви грижи за пчелните семейства. Полученият по този начин от една пита мед достига 20 kg. Голямата индийска пчела се среща само в диво състояние и опитите да се отглежда от човека в кошери досега са безуспешни. При влошаване на условията и при невъзможност за събиране на храна семействата напускат гнездата си и се преселват в други райони. В районите, където тази пчела е разпространена, медът и восъкът от гнездата носят добри доходи на местното население. Малката индийска пчела (Apis florea Fabr.) е разпространена в същите райони, където се среща и голямата индийска пчела. По размер е близо два пъти по-малка от обикновената медоносна пчела. Строи гнездата си също на открито. Всяко гнездо е съставено от една пита с размери около 26 cm дължина и 20 cm ширина, която се прикрепва към клоните на дърветата или по скалите. Майката, пчелите работнички и търтеите са различно големи и във връзка с това килийките, в които те се отглеждат, са с различни размери. В една пита има около 140 медови, 4000 пчелни, 300 търтееви и няколко майчини килийки. Малката индийска пчела се среща само в диво състояние и не се поддава на отглеждане от човека. Натрупва малки запаси мед, поради което стопанското й значение за местното население е малко. Средната индийска пчела (Apis indica Fabr.) Морфологично и биологично е най-близо до обикновената медоносна пчела. В сравнение с останалите индийски пчели тя има много по-широко разпространение и се среща в Индия, Индонезия, остров Цейлон, Филипинските острови, Малайския архипелаг, Манджурия, Корея, Китай, Япония и в СССР - в Далечния изток. Гнездата си прави в хралупите на дърветата, в пещерите, в скалните пукнатини и в други подобни защитени места. По размер тя е по-дребна от обикновената медоносна пчела и работническите й килийки са с диаметър 4,6- 4,9 mm. При пчелите работнички първите коремни членчета отгоре са жълти, а търтеите са с черен цвят. Характерна биологична особеност на средната индийска пчела, с която тя се различава рязко от обикновената медоносна пчела, е, че при внезапно загубване на майката семейството не е в състояние да си отгледа нова, т. нар. свищева или спасителна майка. Тази пчела притежава в голяма степен склонността да напуска жилищата си, особено при настъпване на неблагоприятни условия. Тя се поддава на отглеждане от човека, но това е много по-трудно в сравнение с отглеждането на обикновената медоносна пчела. Отглеждането на средната индийска пчела заедно с обикновената медоносна пчела на едно и също място е твърде трудно. При липса на паша обикновената медоносна пчела напада гнездата й, като ограбва хранителните запаси, без да среща особена съпротива. От друга страна, средната индийска пчела има и редица ценни качества. Произвежданият от нея мед е много вкусен. Устойчива е на заболяване от различни видове гнилец и нозематоза, които са същински бич за обикновената пчела. Лети бързо и в студено дъждовно време, и в мъгла при температура 6