Пчелите живеят в най-различни райони на Земята - от тропиците до Крайния север. В тези рязко отличаващи се в климатично и растително отношение райони под влияние на естествения отбор са се оформили местните примитивни породи пчели, приспособени към конкретните природни условия и определена медоносна растителност. Всестранното изучаване на местните породи пчели, опазването им, селекционирането им и тяхното рационално използване са главната задача на развъдно-подобрителната работа в пчеларството. Под порода в пчеларството се разбира популация (група) пчелни семейства от различни местности с ясно изразени, сходни биологични и стопански качества, оформени под влияние на условията на външната среда. Във връзка с това, че групите медоносни пчели, използвани от човека, почти не са се изменили по своите природни особености, те трябва да се приравняват в зоотехнически смисъл към примитивните породи от животновъдството, т.е. породите в пчеларството съответстват на примитивните породи в животновъдството. Общопризнати в световното пчеларство са четири породи медоносни пчели: Италианска, Сива планинска кавказка, Краинска и Европейска пчела. В много страни е тези породи се провежда селекционна работа. Италианска пчела. Родината й е Апенинският полуостров, откъдето е разпространена в много страни: САЩ, Канада, Нова Зеландия, Австралия, Япония, Филипините и др. Породата е най-популярна в САЩ. В сравнение с всички други породи с нея е провеждана най-продължителната и задълбочена селекционна работа. Според Алпатов може да се смята за полузаводска или заводска порода. Цветът на тялото на тези пчели е златистожълт. Дължината на хоботчето е 6,4 - 6,8 mm. Масата на еднодневна пчела работничка е 115mg, на неплодна майка - 190 mg,.Ha плодна майка - 210mg. Плодовитостта на пчелната майка е 1500 - 2500 яйца в, денонощие (Подолский, 1984). Италианската пчела е относително миролюбива. При преглед се държи спокойно по питите и отстъпва по този показател само на краинската и кавказката пчела. В сравнение с другите породи има добре развита способност да почиства гнездото си и затова е по-устойчива на европейски гнилец и восъчен молец. Роенето е умерено и при прилагане на противороеви методи не представлява проблем. Плодовитостта на майката е висока. Хранителните запаси не се концентрират около пилото, т.е. пчелите не ограничават пчелната майка по време на паша, и затова, тази порода не е много подходяща за слаби и ранни паши. При силна паша пчелите са много продуктивни, изграждат голям брой пити и запечатват меда в килийките с бели капачета. Породата Италианска пчела е типична южна порода. Създадена е при условията на мека, влажна зима и сухо лято с продължителна паша, затова семействата понасят лошо продължителна студена зима, трудно зимуват и са неустойчиви на нозематоза и манова токсикоза. Сива планинска кавказка пчела. Разпространена е в планинските райони на Кавказ и Задкавказието. Обилната планинска медоносна растителност, продължителният дъждовен период, горещото лято с чести превалявания, ветровете и ниските нощни температури са специфични климатични условия, при които тази пчела се е приспособила да живее през вековете. По степен на въздействие от човека чрез изкуствен отбор породата заема междинно място в световното пчеларство. Пчелите са светлосиви със сребрист оттенък, на коремчето нямат жълти петна или пръстенчета. Дължината на хоботчето е 6,9 - 7,2mm. Еднодневната пчела работничка тежи 90mg, неплодна пчелна майка - 180mg, плодната - 200mg. Носливостта на майката е 1100 - 1500 яйца на ден. Пчелите са изключително миролюбиви. При преглед са съвсем спокойни, кротки, жилят рядко, не бягат по питата, а майката продължава да снася яйца дори когато питата е извън кошера. При хубаво време семействата може да се преглеждат без лицева мрежа и дим. Пчелите летят и при по-неблагоприятни условия. Сутрин излитат при по-ниски температури, по-рано от пчелите от другите породи, а вечер приключват летежа по-късно. По време на паша летят дори когато е мъгливо и вали слаб дъжд. Сивата кавказка пчела се характеризира със силно изразена способност да издирва източници на нектар. Бързо преминава от едно растение на друго (флоромиграция), конкурира другите породи и затова в райони с разнообразна слаба паша пчелите от тези порода са по-продуктивни. Меда в началото на пашата складират предимно в гнездото около пилото. Така по естествен път ограничават пчелната майка в снасянето. Запечатките на меда са "мокри" (опират в складирания мед в килийките). Прополизират гнездото много силно. Отличават се със слаба ройливост и с голяма склонност към тиха смяна на майката. Много често се наблюдава продължително съжителство на майка и дъщеря в една пчелно семейство. Пчелите от тази порода са най-добрите опрашители на червената детелина и на други растения с дълбок нектарник. Съществен техен недостатък е лошото зимуване в райони извън естествения им ареал. Страдат повече от пчелите от другите породи от нозематоза и манова токсикоза. Слабата зимоустойчивост е основната причина, задържаща развъждането на Сивата планинска кавказка пчела в други страни. В резултат от селекционно-подобрителната работа с тази порода са създадени линии от почти всички нейни популации. Известни в пчеларската общественост са следните популации: мегрелска, кабахтапинска, абхазка, карталинска и др. Краинска пчела. Произхожда от източните склонове на Алпите. Породата е създадена при условията на добре изразен континентален климат. - относително студена зима, кратка пролет и горещо лято. Разпространена е в Австрия, бившата Югославия, Чехо-Словакия, Румъния и другаде. Според Лазаров нашата местна пчела е най-близка в морфологично и екстериорно отношение до Краинската пчела. Цветът на тялото е тъмен със сребрист оттенък. Дължината на хоботчето с 6,4 - 6,8 mm. Масата на еднодневна пчела е 105mg, на неплодна майка - 180mg, а на плодна - 205mg. През периода на интензивно развитие плодовитостта на.пчелната майка е от 1400 - 2000 яйца в денонощие. Темпът на нарастване на семейството е висок. Отглеждането на пило започва веднага след появата на първите прашецоотделящи растения. Благодарение на високата носливост на пчелната майка през лятото при достатъчно запаси от прашец краинските пчели отглеждат много пило. Пчелите са миролюбиви, имат изразена склонност към роене, умерено прополизират гнездото си и добре го защищават при нападение. Устойчиви са на болести и зимуват добре. Със селекция на породата Краинска пчела се занимават изследователи в много страни от Централна Европа, но най-задълбочена е развъдната работа в Австрия. В миналото отборът се е провеждал за повишаване на ройливостта на семействата. Селекционната работа с тази порода през последните години е насочена към. отслабване на инстинкта за роене, засилване на пролетното развитие и повишаване на медопродуктивността на пчелните семейства. Чрез чисто породно развъждане са създадени ценни линии (Скленер, Тройзек и др.), в които семействата имат висока медопродуктивност и слаба ройливост. Европейска тъмна пчела. Разпространена е в почти цяла Европа. В Англия се нарича английска, в Холандия - холандска, в Германия - германска, в ОНД - средно руска, украинска и т.н. От всички породи пчели Европейската е селекционирана в най-ниска степен и трябва да се отнася към примитивните породи. Има много популации, различаващи се по своите биологични особености. Някои са много ройливи. Добрата зимоустойчивост на тази порода, издръжливостта й на суровите условия са признаците, които може да се използват при селекцията. През последните десетилетия определен интерес предизвикват пчелите, разпространени в Африка. Африканският континент създава големи възможности за отглеждане на медоносната пчела и за развитие на пчеларството. Пчеларската наука все още не е получила възможностите и характерните признаци на местните пчели. Тук има породи медоносни пчели, отлично приспособени към условията на тропика и субтропика. Проф. Рутнер описва 12 разновидности пчели. Значителна част от тях по своите особености вероятно представляват самостоятелни породи. Рутнер отбелязва, че в Африка живеят най-големите и най-малките по размер пчели, най-светлите и най-тъмните по цвят. Значителен интерес и проблеми в световното пчеларство предизвиква пренесената в Южна Америка африканска пчела. При новите условия на Южноамериканския континент африканската пчела намери добри условия за развитие и размножаване и бързо се разпространи на големи територии. Със своите биологични особености, изключително висока агресивност, склонност към ограбване на пчелните гнезда на местните пчели тя създава големи грижи не само на пчеларите, но и за населението. Основна задача на световната пчеларска наука е чрез научнообосновани методи (кръстосване, изкуствено осеменяване и др.) да се ограничи естественото разпространяване на африканските пчели в Америка, да се намали до минимум тяхната агресивност, като се запази високата им медопродуктивност. Характеристиката на породите медоносни пчели показва, че няма идеална порода. Всяка порода е приспособена към определени условия и затова проявява своите добри или лоши качества при едни или други конкретни условия. Основният въпрос на селекцията в пчеларството е с коя порода пчели да се работи в даден район, т.е. какъв да бъде изходният материал за развъдно-подобрителната работа. Решаването му изисква предварително да се изследват местните пчели, да се определят насоките на селекцията и да се организира сравнително изпитване на проучваните местни пчели и на другите породи.