Естественото роене е начин за размножаване на пчелните семейства. Възникването на инстинкта за роене е свързано с прехода на някога единично живеещите пчели към обществен начин на живот. Тези пчели са се размножавали, като отгледаните женски пчели след съешаването се разселвали на новото място, където презимували и създавали семейство. Това обикновено размножаване се е запазило при земните пчели, осите, мравките и други насекоми. При медоносната пчела еволюционното развитие е довело до това, че майката сама не може да изгради нито една килийка и не може да отгледа нито една пчела без помощта на работничките. За създаването на ново семейство не е достатъчно само разселване на женската. Майката трябва да се придружава на новото място от пчели работнички. Първоначално роенето се е проявявало в това, че към младата излитаща за съeшаване майка се присъединявала група пчели работнички, заедно с които тя отлитала на новото място. Тези пчели работнички изграждали гнездото и осигурявали съществуването на новото семейство. С появата на враждебността между майките при роенето старата майка започнала да излита от гнездото по-рано, преди излизането на младата майка от маточника. С удължаване на зимния период преживявали само силните роеве, способни да изградят ново гнездо, да натрупат повече хранителни запаси и да отгледат повече пчели. Това довело до излитане в роя на няколко хиляди пчели работнички. Под влияние на този естествен отбор (преживяват само най-жизнеспособните) медоносната пчела е успяла да се запази като вид до днес. Роенето е описано още в дълбока древност (Аристотел, Vв.пр.н.е., Гомер, IX - VIII в., и др.). Чрез опити и наблюдения е доказано, че роенето най-често се извършва при семейства с 3,5 до 5,5kg пчели и съотношение на запечатано към незапечатано пило 2 : 1 (от 18 до 21 хил. килийки със запечатано и от 8 до 13 хил. с незапечатано пило). При такова съотношение между пчели и пило в кошера бързо се натрупват голям брой млади пчели кърмачки, неангажирани със свойствената за тях работа. В съчетание с благоприятни външни условия пчелното семейство изпада в роево състояние. Освен силата и количеството пило значително влияние върху роенето оказват пашата и метеорологичните условия. Преди всичко семействата се роят при слаба паша, достатъчна само да поддържа в семейството "жизнения тонус", но недостатъчна да ангажира пчелите в работа по събиране и преработване на нектара. Продължителната липса на паша, при която пчелите са принудени да бездействат, също усилва роенето, особено, ако след нея в природата се появи слаба паша. Настъпването на обилна паша (например липова) прекратява роенето (пчелите прогризват маточниците и се включват в събирането на нектар). Q Общ характерен признак на всички семейства, залагащи роеви маточници и готвещите се за роене, е рязкото увеличение на броя на снесените яйца с по следващо рязко снижаване на яйценосната дейност на майката след залагането на роевите маточници. Първият рой излиза от семейството, след като бъдат запечатани първите маточници (обикновено на деветия ден след залагането на маточниците и снасянето на яйца в тях). Подемът в носливостта на майката, предхождащ снасянето на яйца в роевите маточници, и рязкото спадане на снасянето след това довеждат до важни биологични последици. Отглеждането на майчината ларва продължава 8,5 - 9 дни, а на ларвата за работничка - 9 дни. Ето защо първият рой (със старата майка) напуска семейството в същото време, когато всички ларви от яйца, снесени през пиковия период, са вече отгледани и запечатани. Следователно роят, напускащ кошера, оставя в гнездото огромно количество отгледано (запечатано) пило, за сметка, на което семейството може бързо да възстанови своята сила. Вторият рой при благоприятни условия излита на деветия ден след първия. Тъй като пилото се намира в запечатани килийки 12 дни, към момента на излитането на втория рой 3/4 от пилото, заложено по време на максималното снасяне, не се е излюпило. От тези пчели в семейството се формира вторият рой. Оставащото пило дава възможност още веднъж да се възстанови силата на семейството след излитането на втория рой. Роенето се прекратява, когато от килийките се излюпи всичкото заложено пило. Следователно резкият подем в яйценосната дейност на майката позволява на семейството да подготви и да създаде силен втори рой и да възстанови силата си след прекратяване на роенето. Колкото по-високо е "върхът" в носливостта на майката и по-широка е основата му, толкова повече пити ще има семейството за образуването на втория рой. В резултат на много опити е установено, че пчелите, обкръжаващи майката, я принуждават да намали снасянето на яйца при подготовката на семействата за роене. В дните преди залагането на роевите маточници майката има благоприятни условия за снасяне на яйца. През този период около нея се наблюдава нормалната свита от придружаващи я пчели (свита от първи тип). На която и пита да попадане майката, веднага около нея се образува свита, пчелите са на разстояние от майката, докосват я с антените си, усилено я хранят и тя интензивно снася яйца в свободните килийки. По-късно отношението на пчелите към майката се променя. Пчелите, образуващи свитата, преминават в явно възбудено състояние (свита от втори тип). Майката привлича много пчели, които плътно се струпват около нея (често и на два стажа). Пчелите от свитата упорито следват майката и тя трудно се придвижва по питите. По време на преходите пчелите по-слабо я хранят, снасянето на яйца намалява, и то само на отделни пити, където пчелите са по-малко възбудени. Майката не получава белтъчна храна (млечице), намалява и напълно прекратява яйце снасянето. Това довежда до намаляване на площите с не запечатано пило и до увеличаване на неангажираните с работа (бездействащите) пчели. В резултат от слабото хранене значително намаляват размерите на яйчниците и относителната маса на майката, тя става по-подвижна и придобива способност да лети. Наблюденията върху поведението на майката при роене показва, че първоначалният тласък към залагане на роеви маточници дават пчелите работнички, образуващи свитата около майката. Скоростта, с която възниква и се разпространява в семейството възбуденото състояние, на пчелите (по отношение на майката), зависи от степента на ангажираност на пчелите с работа и от обема на гнездото. Колкото по-малък е обемът на гнездото, толкова по-скоро може да започна подготовката на семейството за роене. Проведените пити потвърждават, че роенето се предизвиква от пчелите кърмачки, които изпадат във възбудено състояние, ако нямат възможност да реализират излишъка от произведеното пчелно млечице (няма пило за изхранване). Естественото роене се извършва в тихи слънчеви дни (обикновено от 10 до 17 часа). Пчелите от семейството са възбудени, непрекъснато излитат от кошера и летят около него. След излизането на по-голямата част от пчелите от кошера излиза и майката. Тя се вдига във въздуха и каца на близък предмет около пчелите (клон, стъбло на дърво и др.). Разлетелите се наоколо роеви пчели бързо се събират около нея и образуват плътно кълбо (грозд). Така стоят няколко часа (рядко 1 -2 дни), след което излитат и се заселват на новото място. Пчелният рой може да се хване в момента, когато е формиран роевият грозд. При улавянето на роевете се използват различни приспособления (празни тръвни, роеловки, стълби и др. Ако роевият грозд е формиран на тънко клонче, то се тръска така, че пчелите да паднат в тръвната или роеловката. Ако роят е нависоко или на дебел клон, улавянето му е по-трудно. Трябва да се използват стълба, роеловка, прикрепена на върлина, и други приспособления. Ако при улавянето на роя пчелите се разлетят, тръвната или роеловката с хванатите пчели и майката се поставя под дървото. След известно време разлетелите се пчели се "прибират". След като бъде хванат, роят се прехвърля в предварително подготвен чист кошер, в средата на който е поставена пита с яйца и ларви. Важно е в кошера да попадне и майката. Съобразно със силата на роя се дават рамки с восъчни основи, празни изградени пити за снасяне на яйца и ако е необходимо, роят се подхранва. Грижите за заселения рой не се различават от грижите за другите пчелни семейства. Периодично роят се преглежда, разширява се или се подхранва в съответствие със състоянието му и с конкретните външни условия. За да се спре повторното роене на семейството, то трябва да се прегледа и да се отстранят всички заложени маточници. На семейството се придава млада плодна майка или се оставя най-добрият маточник, за да се излюпи от него майка за роилото се семейство. По-късно се следи за нейното съешаване с търтеите и за нормалната работа на семейството. Подготовката за роене и роенето на пчелните семейства са закономерни явления. Роенето е биологически целесъобразно, тъй като чрез него пчелните семейства се размножават и така се разпространява медоносната пчела. Роенето е лесен начин за увеличаване на броя на пчелните семейства и е приложим в малките любителски пчелини. Един от основните недостатъци на естественото роене е, че най-често се роят относително слаби и ниско продуктивни пчелни семейства. При това постоянно се влошава качеството на пчелните семейства и се понижава продуктивността на пчелина. Ето защо при развъдно-подобрителна работа, ако някое от включените в племенна група семейства се рои, то се изключва от по-нататъшното използване за селекционни цели. Друг недостатък е, че роенето протича стихийно, т.е. не се поддава на планиране. При прилагането му не може да се разчита на планово увеличаване на броя на пчелните семейства. Често пчелите се роят малко преди настъпването на главната паша, а понякога и в началото й. Вследствие на бездейното състояние на пчелите и на отделянето на част от тях за нови семейства (роеве) роилите се семейства не само, че не могат да дадат стокова продукция мед, но и не събират и необходимите за себе си запаси, поради което се налага да се подхранват или да се попълват запасите им с пити с мед, взети от други семейства. Тези и други недостатъци на естественото роене налагат да се води борба срещу него, като се предотвратява появата на роевия инстинкт. Трябва да се има предвид, че роевият инстинкт е много силен и след появяването му борбата се води трудно. Роенето на пчелите винаги се придружава от намаляване на носливостта на майката. Съвсем не е без значение през какъв период става това намаляване. Ако семейството изпадне в роево състояние през период на отглеждане на пчели за паша, в него се натрупват по-малко пчели (носливостта на майката рязко е намаляла) и дори пчеларят да предотврати роенето, такова семейство събира малко мед. Подготовката на семейството за роене непосредствено преди главната паша не носи загуби при положение, че не се извършва роене. Намаляването на носливостта на майката вече не може да играе съществена роля, защото отглежданите пчели ще могат да работят едва след пашата. Роевото състояние непосредствено преди пашата не само че не намалява, а и значително повишава средния добив на мед от семейство. Обяснява се с тока, че в семейството има малко пило за отглеждане и че цялата енергия, натрупана в семейството за периода на подготовката за роене, се използва за главната паша. Роенето по време на паша значително намалява продукцията на мед вследствие на намалената летателна активност и работа на пчелите. Предотвратяването на подготовката за роене и роенето изискват специални и навременни грижи. Преди всичко не трябва да се допуска появата на условия и предпоставки за възникването му. Има описани много и различни начини за предотвратяване на роенето. Предпазването от роене е едно от необходимите мероприятия в съвременното промишлено пчеларство.