Медоносната пчела се размножава с яйца, при което се увеличава броят на индивидите вътре в семейството, т.е. семейството нараства. Характерна особеност при размножаването е, че пчелната майка може да снася два вида яйца: оплодени и неоплодени. От оплодените яйца се развиват майките и пчелите работнички (полово, или гамогенетично, размножаване), а от неоплодените - търтеите (партеногенетично, или девствено, размножаване). Снасянето на неоплодени или оплодени яйца е възможно благодарение на специфичното устройство на половата система на майката. Майката снася оплодени яйца само след като достигне полова зрелост и се съеши с полово зрял търтей. От снасянето на яйцето и излюпването до настъпването на половата зрелост на търтея минават 32 - 34 дни, а на майката - 20 - 24 дни. Майката може да се съеши с търтея само във въздуха. Излита за съешаване при тихо и топло време с рядка облачност. Излъчваната от тялото й специфична миризма привлича много търтеи. Обикновено най-силният от тях успява да се съеши с нея. При многобройните опити и наблюдения е установено, че майката се съешава в продължение на няколко дни с няколко търтея (6 - 10), докато семе приемникът й се запълни със сперматозоиди. Съешаването с различни търтеи има голямо биологично значение. Така се осигурява необходимият запас от сперматозоиди (6 - 10 млн.) за оплождането на яйцата и се подобрява жизнеспособността на поколението. При съешаването на майката с няколко търтея далеч от пчелина се извършва естествен отбор и се избягва близко родственото съешаване. Младата майка, несъешена с търтеи и неснасяща яйца, се нарича неплодна майка, а след съешаването и пренасянето -плодна. В известни случаи (главно неблагоприятни условия), когато не може да се съеши с търтеите в продължение на около 2-3 седмици след излюпването си, майката започва да снася само неоплодени яйца, от които се развиват нормални търтеи. Тази майка се нарича търтовка. Майката снася яйца от края на зимата (февруари) до есента (октомври) и в зависимост от редица условия нейната средна дневна носливост през активния сезон е 1000 - 2000 и повече яйца (150 - 200 хил. яйца годишно). При снасянето майката залепва яйцата на дъното на килийките. Най-вероятно това става благодарение на лепливостта на яйчната обвивка на току-що снесеното яйце. Майката започва да снася яйца най-напред от средата на разположените в центъра на гнездото пити. Там температурата е най-благоприятна. След като запълни част от средните пити с яйца, преминава от другата страна на питата или на следващата пита. Зародишното развитие започва след снасянето на яйцето в килийката и завършва с излюпването на ларвата. Този период и при трите форми в пчелното семейство и продължава при оптимална температура (34 - 35 ) три денонощия. Яйцето е продълговато, дълго около 1,5mm. Зародишът в него се развива за сметка на яйчното съдържание. По време на зародишното развитие яйцето променя положението си в килийката. През първото денонощие то е перпендикулярно на дъното на килийката, през второто - наклонено, а през третото - почти легнало на дъното. Едновременно с това в яйцето се извършват сложни промени, в резултат на които от едноклетъчното яйце се оформя много клетъчната ларва. След зародишното развитие започва с излюпването на ларвата, преминава през ларвен, предкакавиден и какавиден стадий и приключва с появата на възрастната пчела. Излюпената ларва представлява дребно бяло червейче с дължина 1,6 mm и маса 0,1mg. Тялото й се състои от малка главичка и 13 сегмента. Тя лежи на дъното на килийката, буквално плува в храна и непрекъснато се храни, като извършва кръгови движения. В резултат от усиленото хранене масата на ларвата бързо се увеличава, като на 6-ия ден това увеличение при ларвата за пчела работничка е над 1400 пъти. Много по-интензивно нараства ларвата за пчелна майка, тъй като тя получава в по-големи количества по-качествена храна (пчелно млечице). След втория ден ларвите за пчели работнички получават за храна кашица от мед и цветен прашец. Всяка ларва бива посещавана много често (8 - 10 хил. посещения за целия ларвен стадий). Усиленото хранене осигурява натрупване на големи количества резервни хранителни вещества, които се използват по-късно, когато ларвата престане да се храни (през следващите стадии). Независимо от бързото нарастване на тялото на ларвата обвивката й не расте. Когато стане тясна, ларвата я сменя (линее). По време на този стадий ларвата линее 4 пъти - 12 - 18 часа след излюпването, след 36 часа, след 40 часа и след 78 - 89 часа. В началото на ларвния стадий при пчелите работнички броят на яйчните тръбички за всеки яйчник се запазва, а след третия ден се редуцира на 3 до 20. Тази особеност позволява на семейството при внезапно загубване на майката да си отгледа спасителна майка от ларва, хранена през първите дни като пчела работничка. При пчелната майка яйчните тръбички не се редуцират, тъй като тя се храни изключително с пчелно млечице. През предкакавиден стадий килийката е запечатана с въздухопропускливо капаче. След запечатването ларвата започва да изприда пашкулче и след като го изпреде, линее още веднъж. При работничката пашкулчето е затворено и ларвата не се храни. При ларвата на майката какавидата диша много интензивно и се храни. В организма на какавидата се извършват сложни промени. Някои органи се разрушават (напълно или частично), постепенно се оформят органите на бъдещото насекомо, изменя се и оцветяването. След окончателното преустройство и оцветяване напълно се оформя бъдещата пчела работничка, майка или търтей. С горните челюсти пчелата прегризва капачето и излиза от килийката, т.е. излюпва се. Намиращите се в пчелното гнездо яйца, ларви и какавиди се наричат пило. Яйцата и ларвите, които се намират в открити килийки, се наричат незапечатано (открито) пило, а предкакавидите и какавидите, намиращи се в затворени килийки, се наричат запечатано (покрито) пило.