През зимата пчелните семейства са изложени на влиянието на вятъра, валежите, и ниските температури. Сериозна опасност за живота на пчелите представлява шумът, предизвикан от движение на хора, животни, превозни средства и др. Често под влияние на тези дразнители кълбото се разкъсва и пчелите загиват. Възможно е смущения в зимуването да предизвикат мишки, птици и др. През зимата кошерите не бива да се отварят, да се слагат или да се изваждат пити и да се разместват. Пълното спокойствие е от най-голямо значение за благополучното презимуване на пчелните семейства. Пчелинът трябва периодично (два пъти месечно) да се посещава, да се оглеждат кошерите и да се предприемат своевременни действия за отстраняване на нередностите. При тези посещения кошерите се прослушват внимателно. Ако пчелите зимуват добре, чува се едва доловим равномерен шум. Ако се чува силен шум, с ясно изразено бръмчене на отделни пчели, това означава, че семейството не зимува добре. Не се ли чува никакъв шум почуква се по стените на кошера и ако отново не се чува нищо, семейството е загинало. Прослушва се с тънка гумена тръба. Единият й край се слага в ухото, а другият се пъха във входа на кошера. Този своеобразен преглед може да стане и без тръба, като се допре едното ухо до стената на кошера (страната, към която е формирано гнездото при зазимяването). След почукване 1 - 2 пъти с ръка нормално зимуващото семейство отговаря дружно, като се чува ясно избучаване на пчелите, което много бързо затихва и за 15 - 20 секунди напълно спира. При съмнителните семейства със закривена телена кука се изтеглят внимателно през входа отпадъците на дъното. Наличието на много кристалчета между восъчните отпечатки показва, че медът е кристализирал. Ако в гнездото има мишка, труповете на умрелите пчели са разкъсани и се наблюдават миши екскременти. Коремчетата на пчелите са силно подути и излъчват неприятна миризма, когато семейството страда от нозематоза. В случаите, когато се установи неблагоприятно зимуване, семейството се внася в стая, затоплена до 25°С, където се преглежда и се отстраняват нередностите. След това кошерът се поставя в помещение с температура 8 - 10°С, за да могат пчелите отново да формират зимното си кълбо. Няколко часа по-късно кошерът внимателно (без сътресения) се изнася на постоянно място. През зимата нормално по сила семейство консумира по 0,5 - 1 kg мед на месец. Пчеларят трябва да знае по колко мед е оставил на всяко семейство и да направи сметка дали е необходимо подхранване. При добро зазимяване не се налага подхранване. Зимното подхранване трябва да се прилага само по необходимост. Ако е наложително, на останалите без храна семейства се дава по 0,5 kg полутвърда (тесто подобна) храна над пчелното кълбо (между покривната дъска и горните летвички на рамките). Често по кошерите кацат птици (кълвачи, синигери, врабци и др.), които, търсейки храна, безпокоят пчелите. По-значителни пакости нанася големият кълвач. Той пробива отвори в кошерите, разкъсва питите и изяжда пчели. Птиците се прогонват с различни средства. Малкото на брой топли слънчеви дни през зимата са много важни за презимуването на пчелите. В обедните часове на такива дни (когато температурата се повиши на 10 - 12°С) пчелите правят очистителни облитания. За да се подпомогнат семействата, добре е теренът около кошерите да се почисти от сняг и пред входа да се посипят сухи листа, слама или царевични стъбла. При облитане пчелите кацат на тях, не замръзват и успяват да се приберат в гнездото. Всички работи, извършени през зимата, трябва да се регистрират в дневника. От записките може лесно да се направи преценка за хода на зимуване и за състоянието на пчелните семейства. Работата на пчелина през годината е разпределена твърде неравномерно. През зимата пчелите почти не се нуждаят от грижи. Ето защо зимният период трябва да бъде използван рационално за подготвяне на инвентар, за благоустрояване на пчелина и др., за да може по-късно да се освободи време за непосредствена работа с пчелите.