При преглеждането на семействата трябва колкото е възможно По-малко да се безпокоят пчелите и да не се пречи на работата им. При прегледите е необходимо да се спазват утвърдилите се от опита и практиката правила за работа с пчелите. Извършващият прегледа трябва да спазва лична хигиена. Миризмата на пот, алкохол, чесън и други остри миризми дразни пчелите и преглеждането им се затруднява. Всичко необходимо за прегледа предварително трябва да се приготви и да се донесе от склада на пчелина, за да няма суетене при провеждането му. При извършване на прегледа трябва да се работи плавно и сръчно, без проява на нервност, като по време на прегледа се извършват размествания на пити, стесняване и разширяване на гнездото, попълване на запасите и др., за да не стане нужда кошерът след това отново да се отваря за тези манипулации. Всеки преглед има определена цел. Не бива кошерите да се отварят и да се преглеждат само от любопитство към живота и работата на пчелите. Не трябва обаче и дълъг период от време кошерите да не се преглеждат. Това особено важи за края на зимата и през пролетта. В такъв случай не се оказва своевременна помощ на нуждаещите се семейства, а в крайна сметка това ще се отрази неблагоприятно върху тяхното развитие и продуктивност. През различните годишни сезони (без зимата) прегледите се извършват по-лесно или по-трудно. Най-лесно те се правят през пролетта и по време на медобера. През втората половина на лятото и началото на есента, когато времето е сухо и горещо и липсва нектароотделяне, прегледите се извършват трудно и само при крайна необходимост, като предварително се вземат необходимите мерки за предпазване от поява на пчелна кражба. В този случай прегледът трябва да се прави привечер, когато се намали летежът на пчелите. През първата половина на пролетта, когато нектароотделянето и летежът на пчелите са слаби, а и времето е по-хладно, най-добре е прегледите да се извършват около обедните часове (от 10 до 16 ч). Късно през есента, ако се налага преглеждане, то се прави също около обедните часове. При извършване на прегледи трябва да се имат предвид и климатичните условия. Най-благоприятно за преглед е тихото слънчева време, когато има усилен летеж на пчелите. При ветровито време с превалявалия или непосредствено след дъжд прегледите трябва да се избягват, защото пчелите силно се дразнят, масово жилят и по-нататъшното им преглеждане е невъзможно. При сухо и горещо време и липса на нектар в природата пчелите също така силно се дразнят и яростно жилят. Прегледът се извършва, като се застане отстрани на кошера no възможност така, че слънчевата светлина да идва откъм гърба на извършващия прегледа. Това е необходимо, за да не блести тя в очите му и да осветява добре тази плоскост на питата, която е към нега и която той преглежда. С предварително заредена и добре разпалена пушалка във входа на кошера се вкарват няколко струи пушек. Прекалено подпушване не бива да се допуска, защото силно се нарушава нормалната работа на пчелите. След подпушването се изчаква до една минута и се сваля внимателно капакът на кошера. Отстранява се горната възглавница и се повдига краят на покривното платно или крайната покривна дъска. Отгоре над рамките се пускат също така няколко струи дим. Това е необходимо, за да се приберат излезлите в надрамъчното пространство пчели. Ако те останат върху горните летвички и по фалцовете на кошера, пречат както на изваждането, така и на слагането на рамките в кошера. След подпушването на кошера отгоре се започва прегледът на семейството. За целта се открива част от гнездото, като се отмества единият край на покривното платно или първата покривна дъсчица. Изважда се страничната възглавница (ако има) и се отмества встрани преградната дъска така, че между нея и крайната пита да остане свободно място за още една пита. С рамкоповдигача се отлепват внимателно откритите пити, след което се пристъпва към изваждането им. За целта крайната пита се хваща в двата края на горната летвичка с двете ръце. Във всички случаи питите се хващат само за дървената рамка, без да се пипа восъчният градеж. Хванатата с две ръце рамка леко се измества към свободното пространство, за да не се притискат пчелите, които се намират от вътрешната й страна и на съседната пита. Питата се изважда почти отвесно нагоре, като се внимава страничните летвички да ме допират до вътрешните плоскости на стените на кошера. Ако питата се изкриви при издигането й нагоре, долният край или цялата странична летвичка ще допре до стената на кошера, и ако но нея има пчели, те ще бъдат смачкани. А при смачкването им останалите пчели силно се дразнят и започват да жилят. Щом се раздразнят пчелите или извършващият прегледа още в началото получи няколко ужилвания, работата по-нататък се затруднява още повече и се налага да бъде преустановена. След изваждането питата се държи отвесно или със слабо наклонен към преглеждащия долен край. Тя се издига на височина, така че ща се вижда добре вътре в килийките, без да се доближава много до лицето. При дишането въздушната струя, излизаща от носа или от устата, не бива да попада върху пчелите, намиращи се на питата, и срещу лицето на извършващия прегледа, защото те лесно се дразнят и започват да жилят. Това трябва да се има предвид, когато се работи без защитна мрежа на лицето. При преглеждането на питата трябва да се застане така, че слънчевата светлина да пада косо върху нея и да прониква до дъното на килийките. Това е необходимо, за да може да се види какво има в килийките и особено когато трябва да се установи има ли снесени в тях яйца или излюпили се вече личинки. След като се извърши прегледът от едната страна на питата, трябва да се прегледа и от другата. За да може да се прегледа от другата страна, не бива да се издава долният край напред и питата да заема хоризонтално положение. При такова положение, особено ако питата е нова и изпълнена с нектар и, пило има опасност под тяхната тежест да се разкъса и да накапе мед по кошера или около него. Ето защо преглеждането от другата страна се извършва, като питата се изправя така, че горната летвичка да остане във вертикално положение, като ръцете остават една пад друга. След това тя се завърта внимателно около горната летвичка на 180°. Така непрегледаната плоскост на питата идва срещу лицето на преглеждащия. Тъй като в такова положение не е удобно да се преглежда, спуска се едната ръка надолу и питата заема нормално положение, само че горната летвичка остава отдолу, а долната летвичка - отгоре. След преглеждането питата се връща по обратния път в първоначалното и положение. Всички тези манипулации трябва да се извършват над отворения кошер. Това е необходимо, защото при преглеждането от питата може да паднат пчели или ако на нея се намира пчелната майка, тя може да падне извън кошера и да се загуби. Падналите извън кошера пчели, особено ако са нелетящи, започват да пълзят из тревата, пропълзяват по обувките и по краката и съвсем неочаквано може да ужилят извършващия прегледа. Ако той е неопитен и не е очаквал ужилване по краката, може да изпусне преглежданата от него пита и да получи много ужилвания. След преглеждането питата се връща обратно в кошера, като се внимава да не се отърка в съседната пита или по вътрешните стени на кошера. Оставя се на свободното място, а нейното предишно място остава свободно. По такъв начин след преглеждане на всички пити в другия край на кошера остава празно място за една пита. То може да се запълни с допълнителна пита или пък с втора преградна дъска. При прегледите гнездото не бива да се държи напълно открито защото има опасност от появата на пчелна кражба, а освен това силно се нарушават топлинният режим и влажността на въздуха в гнездото. След като се прегледат две-три пити, те се покриват отгоре покривното платно или с покривната дъска и след това се продължава прегледът. След завършване на прегледа на пчелното семейство гнездото се покрива отгоре напълно, слага се горната възглавница и кошерът се затваря отгоре. Когато кошерът е отворен и работата е започнала, често се случва около работниците да се въртят по няколко пчели. В такъв случай не бива да се маха с ръка, за да се пропъдят разтревожените пчели, защото при такова махане те бързо се раздразват и започват да жилят. При случайно ужилване по време на работа питата, която се преглежда, в никакъв случай не бива да се изпуска, а трябва да се сложи внимателно в кошера, след което бързо да се отстрани жилото от ужиленото място. Всеки работещ с пчели трябва да помни, че никога не бива да се отделя от преглеждания кошер, без да е свършил прегледа и да го е затворил. След свършване на работата в дадено пчелно семейство трябва да се провери добре ли е закрито гнездото и дали добре е сложен капакът. Това е необходимо, за да нямат достъп до пчелното семейство пчелите крадци, за да не се простудява гнездото и при дъжд да не влиза в кошера вода. Като се направи тази проверка и се установи, че работата е свършена както трябва, пристъпва се към прегледа на друго семейство. Прегледите при много корпусните кошери освен по описания начин може да се извършват по-опростено. Количеството на меда може да се установи чрез повдигане на корпуса, а количеството на пчелите - чрез поглеждане в горния и долните корпуси, без да се изваждат питите от тях. Разширяването и стесняването на обема на тези кошери се извършват с предварително комплектувани с пити или рамки с восъчни основи цели корпуси. Когато в природата няма нектароотделяне поради липса на цъфтяща растителност, прегледите на пчелите трябва да се извършват с необходимото внимание. След прецъфтяването на овощните дървета у нас през пролетта обикновено настъпват периоди, когато няма цъфтяща медоносна растителност. В края на лятото и през есента също така няма медобер независимо от това, че времето е горещо, поради прецъфтяването на растителността. Пчелите летят слабо и обикновено се въртят около пчелина. Ако в това време се извършва преглед, кошерът се държи дълго време отворен и се оставят около него, макар и за кратко време, пити с мед, ще започне кражба между пчелите. Летящите пчели, привлечени от миризмата на меда, кацат по питите, насмукват се с мед и силно възбудени от това, бързо отлитат в своите кошери, където веднага увличат и други пчели към богатия източник на храна. През отворения кошер те навлизат в него и започват да крадат храната на преглежданото семейство. Така започва кражбата между пчелите. Силно възбудените пчели се стремят да навлязат в кошера отгоре, отстрани или през входа. Охраняващите кошера пчели не допускат крадците вътре и на входа на кошера започва бой между тях, като пчелите се жилят една друга. Ако не успеят да влязат в един кошер, пчелите крадци нападат други кошери и ако им се удаде възможност да влязат вътре, те се насмукват бързо с мед и излизат навън. Нападението върху тези кошери се засилва бързо и за сравнително кратко време запасите на нападнатото семейство биват разграбени. В пчелина настъпва много силна възбуда. По това време биват нападнати и други семейства. При доближаването на кошерите пчелите се нахвърлят веднага и яростно жилят. Ако не се вземат своевременни мерки, има опасност да бъде обхванат целият пчелин, дори и съседни пчелини. Борбата срещу кражбата между пчелите е много трудна. Ето защо най-добре е да се вземат мерки тя да не възниква. С оглед на хигиената на пчелина и предпазването от появяване на пчелна кражба около кошерите не трябва да се оставят дълго време извадените от тях пити и да се разпръскват каквито и да е отпадъци, восъчни надграждания, изрязани запечатки от търтеево пило и др. Временно извадените при прегледа пити се поставят в преносимото сандъче и се затварят, за да нямат достъп до тях чуждите пчели. След прегледа те се връщат обратно в кошера. След извършването на прегледа в пчелина използваните инструменти - рамкоповдигач, четка, предпазна мрежа за лицето и др., а също така и ръцете на извършилия прегледа се измиват със сапун, прах за пране или смес от спирт и амоняк. При съмнение за заболявания след прегледа на съответното семейство ръцете и използваните уреди се промиват с 3%-ов воден разтвор от карболова киселина. Работата с пчелите не е тежка, но при нейното извършване се изискват внимание и самообладание. При неумела работа, нервничене, резки движения, чукане по кошерите и др. пчелите се дразнят и стават опасни не само за работещия с тях, но и за минаващите наблизо край пчелина хора и животни. Ето защо за правилно протичане на прегледите трябва да се спазват всички правила и условия за работа с пчелите. В зависимост от начина на извършването и от целта на преглеждането прегледите на пчелните семейства се разделят на две групи - частични, или осведомителни, и пълни, или цялостни. При извършване на частичен, или осведомителен преглед не се преглеждат всички пити в гнездото. Този преглед се извършва бързо и има осведомителен характер. При него не се преценява цялостно семейството. В зависимост от поставената цел този преглед може да се извърши и при по-ниска външна температура (12-13° С). Такъв е, например първият осведомителен преглед след зимуването на пчелните семейства. Частични прегледи се извършват през целия активен сезон, за да се види имат ли достатъчно храна семействата, има ли пило и какво е неговото състояние, оплодила ли се е придадената майка и др. Пълен, или цялостен преглед означава преглеждането на всички пити в кошера и извършването на съответна преценка на семейството. Тези прегледи се правят при по-висока температура и добър летеж на пчелите. Такъв преглед е например главният пролетен преглед. При него се проверяват силата на семейството, количеството и качеството на пилото, количеството на хранителните запаси, обемът и състоянието на гнездото, преценява се качеството на пчелната майка и др. Такива пълни прегледи с оценка на състоянието на семействата се провеждат преди настъпване и след приключване на главната паша, преди зазимяването и др.