Списание „Пчеловодство" нееднократно се е обръщало към темата за използването на захарта в храненето на пчелите. Съществуват различни гледни точки. А.С. Сенюта призовава напълно да се откажем от подхранванията със захар, като смята, че те довеждат до болести и постепенна гибел на пчелите, понижаване на медосбора, увеличаване на разходите на труд и увеличаване разходите на пчеларя въобще. Той смята, че високодоходното пчеларство е несъвместимо с практиката на хранене със захарен сироп (N6/2005). Н.Билаш, Б.Беневоленская, отбелязвайки отрицателните последствия от подхранванията със захар, които довеждат до износване на пчелите, предлагат да се използват заменители на меда във вид на инвертори с добавяне на белтъчини и витамини, което е предимство по сравнение със сиропа (N2, 2002). Г.Д. Елфимов разглежда подхранването на пчелите със захар като принудителна мярка при недостиг на хранителни запаси или при замяна на част от мановия мед, а така също при подхранване с лечебни препарати (N4, 2005). Ю.А. Черевко, отбелязвайки, че подхранванията със захарен сироп отдавна са влезли в технологията на пчеларството и са утвърдени с официални документи, привежда примери от гореприведените ситуации, когато пчеларят е принуден да ги провежда (N3, 2001). Практиката на замяната на меда със захар е разпространена в много страни на света, които се намират в различни климатични условия. Така в редица провинции на Турция, където топлия климат им позволява да се занимават с пчеларство от април до ноември, захарен сироп за подхранване на пчелите използват 48% от пчеларите, още 30% редуват сироп и канди и само 15% въобще не използват подхранване (N4, 2005). Американските пчелари дават стимулиращи подхранвания, като използват хранилки с обем до 4 л. След вземането на меда попълват запасите от храна с гъст сироп, като монтират осем литрови цилиндрични съдове върху рамките. Те и през зимата хранят пчелите, като дават ежедневно около 4 л сироп на семейство в течение на 1 - 2 месеца (N5, 2001). В Германия пчеларите използват специална храна от инвертирана захар. Нейният състав е: захароза - 30%, глюкоза - 31%, фруктоза - 39%(N8,2001). В западен Сибир при пролетните застудявания постъпването на нектара и прашеца се прекъсва продължително време. Това може да доведе до понижаване нивото на снасяне на яйца от майката и да доведе до пълното прекратяване на снасянето на яйца. Подобно нещо се отбелязва в края на май, когато настъпват застудявания (по време на цъфтежа на (черемуха - в превод на бълг. Песекиня). Тюменския пчелар А.С.Теребов в такъв случай съветваше да се дава веднага 2 - 3 кг захарен сироп (1:1), за да не се съберат пчелите на кълбо и да не се изстуди пилото на крайните пити, което ще остане без пчели (N11-12, 1993). Пчеларят от Тоболск В.Ф. Грязнов се придържа към принципа: „Когато отиваш при пчелите - носи им нещо". При отсъствието на паша или когато има недостиг на храна през пролетта, той в зависимост от времето, силата на семействата, поставя разпечатани рамки или подхранва със захарен сироп. На пчелин от 50 семейства изразходва не пълна „фляга" - (гюм за мляко) със сироп. Семействата получават според негов избор от 0,5 до 1,5 л.При необходимост след 2 - 3 дни подхранването се повтаря. В.С. Коптев в 1966 г. е съобщавал за водещия пчелар на Алтайския край В.С.Шадрине, който подхранвал в период без паша през нощта по 1 л захарен сироп в течение на 20 - 25 дни. С настъпването (започването) на поддържащата паша и до завършването на главната, да се използва захар няма смисъл. Обаче през август, той може да се използва за замяна на непригодния за зимуване мед. Пчелинът на В.Ф. Грязнов се намира близо до голям участк от цъфтящи кръстоцветни растения, които бързо кристализират, а освен това, пчелите произвеждат и манов мед. Затова пчеларят попълва запасите от мед в гнездата, като подхранва семействата два пъти със захарен сироп (на силно семейство не повече от 8 л). А.С. Теребов (N4, 1997) подхранва пчелите през август като си прави разчетите 6 - 8 кг на семейство. Известният пчелар от кемеровската област А.И.Ярославцев заменял във всяко семейство 8-10 кг мед на захар. Така той работи повече от 15 години, като осигурява на семействата отлично зимуване (В.С.Коптев, 1966). Интересни са съобщенията на тази тема от Скандинавските страни. В Норвегия подхранват пчелите през ранна пролет. През септември при подготовката на семействата дават до 20 кг захар на семейство, пчеларят - фермер получава субсидия за първите 15 кг от купената от него захар (N5, 2002). В съседната с Русия - Финландия, пчелите италианки ги подхранват от средата на август до средата на септември, като предварително се отделят мановия мед и „вересковый" (руско ботан. наименование) медове. на всяко семейство се дава от 18 до 25 кг сироп. При това те имат не по - малко от 2 рамки перга, млада продуктивна майка, 2 - 3 корпуса мед до началото на подхранването и 8 пити с пило. Силните семейства зимуват на открито (N2, 2004). Пълната замяна на меда на захарен сироп се практикува във Финландия, като минимум четвърт век. Русийския пчелар В.Н. Негреев съобщава за това, че в течение на 20 години заменя 10 - 15 кг мед на захарен сироп веднага след главната паша и не е наблюдавал проявяването на нозематоза на своя пчелин (N5, 2002). По такъв начин, изпъква следният извод: Пълното отказване от използването на подхранвания със захарни продукти навсякъде и въобще е нереално. Тази принудителна мярка е станала особен прием, част от технологическия процес в пчеларството. Важно е във всяка конкретна местност. На всеки конкретен пчелин да се решава - да се подхранва ли със захарен сироп или не. Многолетният опит говори, че проведените в нужнните срокове ограничени подхранвания със захар при отчитане на местните особености на климата, силата на семействата, наличието в тях на храна, не нанасят съществена вреда на пчелите. И.С. Лонин, като цитира практиката и изследванията на НИИ по пчеларство, казва, че своевременното подхранване на пчелите със захарен сироп за зимата и в периоди без паша не предизвиква нарушения на живота на пчелното семейство (N1, 2005). Пчеларят винаги има право на избор, и стремежът да се избави от захарта може само да се приветства. Трябва отрано да складира пити с качествен мед за зимуване, да се използва медови разтвори, вместо захарен сироп, да използва ветеринарни препарати, които не трябва да се разтварят в сиропа, да се откаже от профилактични лечебни подхранвания, ако от тях няма явна необходимост. Автор: А.И. Бельских Превод от сп. "Пчеловодство" 2006/N9 Иван Парашкевов