Грижите през зимата се състоят в осигуряване спокойствие на пчелните семейства и в оказване помощ на нуждаещите се. Спокойствието е от голямо значение за благополучното презимуване. Обезпокояването на пчелите, причинено от често сътресение или блъскане по кошерите, както и от навлезли мишки, при осиротяване, влага и пр., спомага за появата на диария вследствие усилената консумация на храна; в някои случаи става разстройване на зимното кълбо, при което може да загинат от студ майката, част от пчелите или цялото семейство. Затова трябва да се вземат мерки в пчелина да не влиза добитък, а също така и клоните на близките дървета да не докосват при вятър кошерите. За по-правилна въздушна обмяна в кошерите прелките трябва да се почистват от труповете на умрелите пчели, от лед и сняг, който е хванал кора; някои по-силни семейства могат да се задушат, ако прелките им стоят продължително време запушени. При облитането на пчелите в слънчевите дни снегът от прилетните дъски и пред кошерите трябва да се почиства, като в пчелина се постила тънък пласт суха слама, за да кацат пчелите по нея, а не по снега, където лесно премръзват и загиват. Два-три пъти през зимата пчеларят трябва да се осведомява за състоянието на семействата, като ги „прослушва" с помощта на каучукова тръба, единият край на която се поставя в прелката на кошера, а другият -- на ухото. Когато пчелите издават равномерен, спокоен звук, това показва, че пчелното семейство е в добро състояние. В такъв случай при леко почукване по стената на кошера се чува дружно усилване на звука, който след това бързо затихва. Когато се чува слаб шум, наподобяващ шумоленето на сухи листа, и при почукване пчелите издават немощен звук, това е сигурно указание, че питите в кошера са празни и пчелите са гладни. Ако пчелите издават недружен, разногласен шум с отделни открояващи се „тъжни звукове", вероятно семейството е осиротяло. При силно безпокойство на пчелите, причинено от лошокачествена храна (манов или вкиснат мед) или от мишка в гнездото, се чува възбуден, тревожен звук. В такъв случай се бърка в прелката със закривен дебел тел и се изважда подморът от дъното. Ако семейството страда от манова токсикоза или е заболяло от нозематоза, пчелите са с подути коремчета и по прилетната дъска или по предната стена на кошера могат да се видят диарични петна, а вътрешността на гнездото издава тежка, неприятна миризма. Когато в гнездото има мишка, от труповете на пчелите са останали само коремчета, главички и крайници, а гърдичкките са изядени. При първа възможност, когато температурата на сянка се повиши към 12°С и времето по обед е слънчево и тихо, неблагополучните семейства трябва да се прегледат набързо и да им се помогне, като се отстранят причините за неблагополучието. Ако такова време не настъпи скоро, пчелните семейства се преглеждат в помещение. Подхранването на гладните семейства се извършва навън, тъй като при него не се прави цялостно разкриване и преглеждане на гнездото. През първата половина на зимата, когато още няма пило и температурата в пчелното кълбо достига до 25°, едно средно по сила семейство консумира месечно по 0,8--1 кг мед. През февруари и март с появата на пило и повишаване на температурата до 34--36°С месечната консумация се увеличава на 2--3 кг. Като се има това предвид и се знае с какво количество храна са зазимени отделните семейства, лесно може да се определи докога ще им стигне храната, за да се подхранят те навреме. През зимата не може да се подхранва със захарен сироп, тъй като пчелите не мотат да се отделят от кълбото и да отидат до хранилката. Освен това през зимата те не могат да го преработят и запечатат в килийките, поради което той поглъща много влага, лесно се вкисва и може да причини диария и смърт в пчелното семейство. Ето защо през зимата подхранването трябва да става само с полутвърди или твърди храни, каквито са медово-захарното тесто (кърмова маса) и захарните питки. Подхранването се извършва през някой по-топъл ден на зимата, като кошерът се отваря набързо и върху отвора на покривката или под нея, но точно под пчелното кълбо се поставя по една питка, след което се поставят затоплителните материали и кошерът се затваря. При нужда подхранването се повтаря след 15--20 дни. Преди подхранването кърмовата маса трябва да се затопля. Зимното подхранване причинява известно безпокойство на пчелните семейства и затова то трябва да се извършва само при крайна нужда. Трябва да се има предвид, че при своевременна подготовка и правилно зазимяване пчелните семейства презимуват благополучно и намесата на пчеларя в техния живот през зимата става до голяма степен излишна.