През неактивния зимен сезон, който трае при нашите условия около 6 месеца (от октомври до март), пчелите стоят в кошера, като образуват зимното кълбо и само. при затопляне на времето излитат навън на очистителен облет или за пренасяне на прашец от ранните прашецодайни растения. През този дълъг период те са предоставени сами на себе си, тъй като тогава пчеларят може да се намесва в живота им само при крайна нужда. Поради това за успешното си презимуване пчелните сесейства трябва да бъдат своевременно подготвени и добре зазимени. Подготовката за зазимяването започва още с прегледа след медосбора, когато се прави предварителното подреждане на гнездата и се вземат мерки за запасяване на пчелните семейства с храна и за развитието им през есента. С приключването на есенното развитие трябва да се извърши главният есенен преглед на пчелните семейства, за да се установи тяхното състояние и да се прецени готовността им за зимуване; след това се извършва и самото зазимяване. Есенният преглед и зазимяването трябва да се извършват у нас през първата половина на октомври, когато вече майките са спрели яйцеснасянето и са останали съвсем малки площи, запечатано пило по някоя средни пити. При есенния преглед се установява силата на семействата, наличността на майки, количеството и качеството на храната, количеството и качеството на питите. При зазимяването силни се считат онези семейства, които имат повече от 9 рамки, покрити с пчели. Семействата, чиито пчели покриват по-малко от 6 рамки през зимата, изразходват относително повече храна и дават повече подмор, а при по-тежки зими могат и да загинат. Затова преди зазимяването се преценяват майките на слабите семейства и онези от тях, които имат негодни майки, се присъединяват към други слаби, но с добри майки семейства; негодните майки се унищожават. Останалите слаби семейства, които имат добри майки, се зазимяват до някои силни семейства в кошерите-лежаци или се сдружават по две в обикновените Дадан--Балтови кошери с плътно преграждаща дъска. За да не става излитане на пчели от едното отделение в, другото, прелката също се разделя с дъска, поставена отвесно и боядисана разноцветно от двете страни. По същите съображения на едното отделение може да се даде задна или странична прелка. Така събрани, двете семейства се топлят взаимно, изразходват по-малко храна и по-добре презимуват, а напролет по-рано започват развитието си. След като през пролетта им стане тясно, едното от тях се прехвърля в друг кошер. Пчелните семейства трябва да се зазимяват с млади майки от добър произход, отгледани през същата година, или не по-стари от две години. Майките, които са по-стари от две годени, са вече изтощени и много често загиват през зимата, вследствие на което зимното дълбо се разстройва, семействата страдат от диария и могат частично или напълно да загинат. Ето защо преди зазимяването всички дефектни и стари майки трябва да се сменят с млади, ако това не е направено дотогава. Трябва да се има предвид, че късно през есента майките трудно се приемат, затова те трябва да се придават заедно със своите пчели от нуклеуса, като освен това се предприема и подхранване на пчелното семейство. Сменените стари майки, ако са още годни, се запазват като майки-помощннци за пролетта, Пчелните семейства не бива да се зазимяват с неоплодени майки, защото последните ще станат търтовки и през пролетта ще снасят само неоплодени яйца. Количеството и качеството на храната са от най-важно значение за благополучното презимуване на пчелните семейства. На едно семейство за зимно-пролетния период, т. е. за презимуване и за пролетно развитие до пашата, му е необходим 15--20 кг мед, но при зазимяването не е необходимо да се оставя цялото количество в гнездото. В зависимост от това, как са запълнени питите с меда и на колко пити ще се зазими семейството, в гнездото може да се остави 12--15 кг мед, като останалото количество се запази в склада за пролетта, когато се дава при разширяването на гнездото. Всяка от питите, с които се зазимява семейството; не бива да съдържа по-малко от 1,5--2 кг мед. При това положение пчелите в отделните междурамия са осигурени с храна до края на зимата и движението на кълбото става само по дължината на питите, според изразходването на меда. Медът за зимна храна трябва да бъде нектарен, течен и предимно запечатан. Кристализиралият мед не може да се използва добре от пчелите през зимата; те страдат от диария или загиват от глад. Незапечатаният мед поглъща много влага и лесно се вкисва, поради което стави опасен за здравето на пчелите. Най-опасен е мановият мед, който понякога пчелите събират в значителни количества през есента. Ето защо при зазимяването трябва да се следи за качеството на меда, като питите с недоброкачествен мед се изваждат, а вместо тях на пчелните семейства се дават пити с доброкачествен мед от склада, Мановият мед може да се изхрани на пчелите късно през пролетта, когато те редовно се облитат и го смесват с принасяния пресен нектар. При зазимяването на пчелните семейства в гнездата трябва да се оставя и цветен прашец, който е необходим за изхранването на ранното пило през втората половина на зимата, когато пчелите още не могат редовно да принасят прашец отвън. Не се оставят цели пити с прашец, защото през зимата пчелите не могат да го покриват добре и той плесенясва. Избират се пити, които съдържат по-малко прашец, но така, че общото му количество да се равнява на 1--2 цели пити. Най-добре е, ако този прашец е залят от пчелите с мед. Такива пити се познават, като се погледнат срещу светлината -- прашецът не пропуска светлината. При зазимяването в гнездото се оставят толкова пити, колкото могат да се покрият от пчелите на пчелното семейство. Оставените в гнездото пити трябва да бъдат с кафяв или светлокафяв цвят, с правилно изградени работнически килийки, в които са отгледани 4--5 поколения пчели Ако трябва да се оставят стари или новоизградени светли пити с мед, в които не е отглеждано пило, те се изместват в двата края на гнездото. При по-силните семейства гнездото се съставя към по-топлата страна на кошера (южиата или западната), като от другата страна то се ограничава с пределната дъска, зад която се поставят затоплителните материали -- възглавница (напълнена със суха слама) или парцали, които добре запълват празното пространство. При по-слабите семейства гнездото се съставя в средата на кошера, като от двете страни се ограничава с преградните дъски и празното пространство се запълва със затоплителни материали, Подреждането на питите в гнездото бива „едностранно" -- когато по-пълните пити са към топлата страна на кошера, а към пределната дъска са по-маломедните, или „двустранно" -- когато в средата са по-маломедните пити, а по-пълните се нареждат към двете страни. И в двата случая прелките на кошерите биват срещу по-празните пити, върху които се разполага и по-голямата част от кълбото. Когато някои от питите имат по-малко от 2 кг мед, те се подреждат като „брада", т. е. в средата са по-пълните, а към двата края са по-маломедните. В такъв случай прелката бива по средата, срещу по-пълните пити, че върху тях главно да се образува кълбото, като по този начин пчелното семейство благополучно презимува. Отгоре гнездото се покрива с платно, като под него напречно на горните летвички на рамките се поставят няколко пръчки, дебели като молив. Върху покривното платно се поставят 4--5 листа от вестници или друга хартия, а върху тях--горната възглавница. Когато гнездото се покрива с дъсчици, на една от дъсчиците, която е над кълбото, трябва да има отвор с диаметър 3--4 см, който се покрива със зебло. Кошерът се затваря добре с капака, а прелката му се стеснява на 3--5 см. Когато кошерът има горна прелка, тя се оставя отворена, а долната се затваря, като по този начин се избягва образуването на влага по стените и по питите през зимата. На прелката се поставя предпазител против мишки. Дъната на кошерите трябва да се извадят и почистят добре, след което се втикват докрай и се притягат с клинове, а всички цепнатини по стените, дъната и капаците се запушват. Кошерите се повдигат на тухли или колчета, така че дъната им да отстоят на 20--25 см от земята, като им се дава слаб наклон напред, за да се оттича лесно попадналата на прелките дъждовна и снежна вода. Под дъната пространството се натъпква със суха слама или се поставят специални сандъчета, натъпква със суха слама или шума. За още по-добро затопляне през зимата отгоре върху плодника се поставя празен магазин, запълнен със затоплителни материали. През зимата кошерите трябва да бъдат обърнати с прелките на юг или югоизток, за да са запазени от нахлуването па студените североизточни и северни ветрове и да се огряват по-добре от обедното слънце; по този начин пчелите се подтикват към по-редовно облитане. Пчелинът за зимуване трябва да бъде на запазено от ветрове, отцедливо място с южно или югоизточно изложение, където да няма усилено движение на хора, добитък или превозни средства. Той трябва да се огради с дървена или зидана ограда или с жив плет, а ако това не е сторено, -- с временна ограда от царевични или слънчогледови стъбла. Отделните кошери могат да се обвият отвън с рогозки от слама, дебели 10--15 см, като се оставя свободен излаз пред прелката. Защитените от вятър и студ пчелни семейства изразходват по-малко храна през зимата и по-добре се развиват през пролетта в сравнение с тези, които са на открито, без никаква защита от вятъра. Когато обаче се използват сламени рогозки, при слънчеви дни през пролетта те трябва да се отстраняват, за да се нагряват стените на кошерите от слънцето. Още по-добре презимуват пчелните семейства, когато кошерите са поставени под навес или в помещение (павильон) -- отвътре до прозорците, като прелките им са свободни за излитане на пчелите навън, когато времето позволява. Зазимяване на нуклеусите. Нуклеусите със запасните майки, ако са поотделно, трябва да се сдружат по 3--4 в един кошер, разделен добре с плътни преградни дъски, като за всяко отделение има отделна прелка на различните страни на кошера. Нуклеусите могат да се поставят и до някои силни семейства, като в кошера се прегради странично отделение. По-слабите нуклеуси презимуват успешно, като се поставят в корпус с шперллатово дъно, разделен на 8 или на 5 отделения (за по една или две рамки); корпусът се настанява върху плодника на някое основно семейство, но така, че рамките му да са в посока, напречна на посоката на плодниковите рамки. Отделенията корпуса имат отделни прелки, разположени на различни страни, и са разноцветно боядисани отпред. Всяка пита на нуклеусите трябва да има не по-малко от 2 кг мед и да бъде добре покрита с пчели. През пролетта най-напред се използват майките на най-слабите нуклеуси, а по-силните могат да се оставят за помощни семейства или се развиват като отводки за увеличаване броя на пчелните семейства в пчелина.