Специалните медоносни растения се отличават с голяма медопродуктивност и се сеят предимно за пчеларски нужди. Засяването им става на така наречените припчелинни участъци (близо до пчелина), за да могат пчелите най- добре да ги използват. Тези посеви са особено необходими в райони с по-бедна и прекъсваща се пчелна паша, тъй като специалните медоносни растения цъфтят в промеждутъците, когато няма друга цъфтяща растителност и осигуряват на пчелните семейства паша както за развитие, така и понякога за медосбор. Най-важните специални медоносни растения са фацелията, борагото и усойничето. Фацелията е едногодишно растение, достигащо на височина до 80 см, със силно разклонено стъбло, всяко клонче от. което завършва със съцветие. Съцветията се състоят от по няколко завити цветни дръжки, по дължината на които са разположени множество цветни пъпки, които последователно се разцъфтяват в небесно- сини цветчета. Цъфтежът й започва около 40--50 дни след сеитбата и трае 30--40 дни. Счита се, че фацелията е най-медоносното растение. Медопродуктивността й възлиза на 25-- 30 кг мед от декар, а при много благоприятни условия - и до 50 кг. В зависимост от цъфтежа на другата медоносна растителност около пчелина сеитбата на фацелията се извършва в такъв срок, че тя да цъфти по време, когато пчелите нямат друга паша. Засяването може да се извърши рано напролет -- още в края на февруари и началото на март. За да се удължи цъф-тежният период, препоръчва се засяването на фацелията да става на няколко срока през 2--3 седмици. Първата сеитба може да се извърши и късно през есента с оглед фацелията да не поникне през есента, понеже лесно измръзна през зимата. В райони с ливадна главна паша, за да не съвпадне цъфтежът на фацелията с този на ливадите, тя не бива да се засява по-рано от началото на май. Последните посеви обаче не трябва да стават по-късно от юни, защото при високата температура през лятото тя не пониква. Юнските посеви цъфтят през август и септември. При сухо лято фацелията отделя малко нектар. Борагото е едногодишно растение с разклонено стъбло, достигащо на височина до 50--60 см. Цветчетата му отначало са розови, а след това сини. Има дълъг цъфтежен период -- от средата на лятото до септември -и усилено се посещава от пчелите за събиране на нектар и цветен прашец. Дава около 30 кг мед на декар. За нектароотделянето изисква топло време и влажна почва, Цветовете му се употребяват за лекарствени цели, Борагото е добър тревен фураж за добитъка. Най-добре успява на леки плодородни земи. Сее се рано напролет (3--5 кг семе на декар). След поникването трябва да се разреди (25 см от стрък до стрък). Жътвата се извършва преди узряването на семената. След просушаване на сянка се овършава. Борагото може и да се самозасява. Усойничето е двегодишно растение, достигащо на втората година височина до 90 см. От основата си образува няколко разклонения, по които са разположени ланцетни листа, обрасли с твърди четинести власинки. Цветчетата отначало са розови, а след опллодяването променят цвета си в син. Дава много нектар и прашец. Медопродуктивността му се изчислява на 40 кг мед от декар. Цъфти в продължение на два месеци (юни и юли). Усойничето е широко разпространено и невзискателно плевелно растение, но 'поради ценните му медоносни качества то може да се засява през пролетта близо до пчелините. Покосява се, преди да е завързало семе, защото в противен случай семето лесно може да се разнесе и да заплевели околните земи. Стъблата му са груби и бодливи, поради което добитъкът не го яде. Участъкът от посева, който е оставен за семе, се ожънва, преди да са почнали да опадват семената. Усойничето обикновено се самозасява. Освен изброените специални медоносни растения при пчелините могат да се засяват още бялата едногодишна комунига, лавандулата, хисопът, маточината и други добри медоносни растения.