Обикновената медоносна пчела (Apis mellifera) живее в многохилядни високоорганизирани семейства. През филогенетичното и развитие е настъпила диференциация между членовете на семейството, като са се обособили различни по устройство индивиди, изпълняващи определена функция. Морфологичното и функционалното обособяване обаче не ги е разединило, а е създало още по-тясна връзка между тях. По такъв начин пчелното семейство добива значението на оформена биологична единица. Всеки кошер се обитава само от едно пчелно семейство, състоящо се от една пчела майка, неколко стотин търтей и няколко десетки хиляди пчели работнички. Биологично обоснована необходимост за всяка пчела е да извършва точно определен вид работа, която е от полза за цялото семейство. Пчелата майка е два пъти по-голяма от пчелите работнички. Нейната биологична функция е възпроизводството на поколението. Тя снася ежедневно по 1000 - 2000 яйца, живее 4 - 8 години, като с напредване на възрастта плодовитостта й постепенно намалява. Биологичното предназначение на търтеите е да оплодят майката. Те не могат сами да се грижат за своята прехрана, а се хранят с прашец и мед, донесен от пчелите работнички. �-ивотът им продължава около 3 месеца. Пчелите работнички са диференцирани в своите задължения в семейството според възрастта си - до тридневна възраст те поддържат чистота в кошера, след четвъртия ден хранят личинките и извършват ориентировъчни полети около кошера, от седмия ден започват да функционират горно челюстните им жлези, отделящи пчелно млечице, а към 12 - 18-ия ден секретират вече и восъчните им жлези, т.е. те са в състояние да строят пити. По това време те изпълняват и охраняваща функция - приемат нектара и прашеца от пчелите събирачки, преработват ги, поддържат топлина и вентилация около разплода, т.е. осигуряват нормални условия за живот в кошера. Едва след 17 - 18 дни започват полети с цел събиране и донасяне на пчелни продукти. Пчелите живеят през активния сезон 45 дни, като непрекъснато се трудят, а презимуващите 6 - 8 месеца при минимално приемане на храна и минимално изразходване на енергия. Координацията в дейността на отделните членове на семейството се регулира от феромоните ("феро" - пренасяне, "хормон" - възбуждане). Това са биологично активни вещества, секретиращи се от жлезите на насекомите и отдавани в окръжаващата среда. Те влияят върху физиологичното състояние и поведение на индивиди от същия вид. Феромоните на пчелата майка (т.нар. майчино вещество), освен че привличат търтеите по време на брачния полет, имат и регулиращо влияние върху пчелите работнички. Майчиното вещество се секретира от горно челюстните жлези на майката. То потиска развитието на яйчниците и по този начин се ограничава отглеждането на нови майки в кошера и се регулира роенето (феромонът на пчелната майка е пептид и много от неговите химически свойства са изяснени). Регулиращото въздействие на феромоните спомага за обединението на женските индивиди в семейството в единна биологична система и определя разделянето на майчините функции-от тези на пчелите работнички. Функцията за възпроизводство на потомството принадлежи на майката,като на пълноценно полово развит женски индивид, а с изхранването,са заангажирани пчелите работнички - полово недоразвити женски индивиди, но със система от жлези, продуциращи пчелно млечице и надарени със сложни инстинкти, свързани с добиване на храна от околната среда,строителство на "гнезда" за поколението, складиране на храна и др. Открити са редица други феромонни системи, допринасящи за осъществяване на обществения начин на живот на пчелите, който пък им e осигурил голяма устойчивост в еволюционно отношение. Подобни феромони, сигнализиращи тревога, нападение, следи, наличие на храна, грегация и др. Се продуцират от пчелите работнички и търтеите. Има основание, да се предполага, че феромони се излъчват и от пилото и стимулират пчелите работнички за събиране и складиране на прашец, прополис и др. Така феромонните системи спомагат за управляване поведението на пчелите, осигуряват живота на пчелното семейство като единна биологична система. Броят на членовете на семейството се увеличава чрез снасяне на яйца, а броят на пчелните семейства - чрез роене. Майката пчела снася два вида яйца: оплодени, от които се развиват пчелите работнички, и неоплодени, от които се излюпват търтеи. Процесът на снасяне на едни или други яйца се командва чрез феромоните, отделящи се от пчелите работнички, наобиколили като свита майката. Яйцето се опложда при самото снасяне от сперматозоидите на задържаната в семенното мехурче по време на брачния полет семенна течност. Добре развитата майка снася за един сезон около 200 000 яйца. Всеки 20 - 30 минути снасянето се спира за кратко време и тогава майката приема директно от пчелите кърмачки пчелно млечице. След окончателното преустановяване на яйце снасянето пчелата майка започва сама да се храни с мед и пчелен прашец. Процесът на развитие на яйцето до пчела работничка трае 21 дена. През първите три дни от яйцето се развива ембрион (период на ембрионално развитие). За 6 дни ембрионът се развива в личинка, а за следващите 12 дни (стадий на запечатано пило) личинката, преминаваща през стадия на какавида, се оформя като пчела. В стадия на личинка пчелата работничка получава от пчелите кърмачки 2 mg пчелно млечице и постепенно започва да се храни с мед и прашец. За този период тя достига тяло144 mg. Развитието на търтея продължава 24 дни: 3 дни като яйце, 7 дни - личинка и 14 дни - какавида. Той получава 10 mg млечице и -достига тегло 340 mg. Пчелата майка се развива за 15 - 17 дни: 3 дни като яйце, 5 - в дни - личинка, и 7 дни - какавида. В стадия на личинка тя получава 350 mg обогатено специално за нея млечице и достига тегло 369 mg. Майката и пчелите работнички в генетично отношение са напълно еднозначни - развиват, се от оплодени яйца. Тяхното по-нататъшно развитие и оформяне се определя от условията на храненето в пост ембрионалното развитие: пчелата работничка приема само 3 дни млечице в живота си, като впоследствие се храни с мед и прашец, а пчелата майка приема млечице както в зародишно развитие, така и през целия си живот. За жизнедеятелността на пчелите зрението и обонянието имат огромно значение. Органите на обонянието са чифт пипалца на предната част на главата. Те са едновременно органи и на осезанието. Ето защо пчелите притежават чувство за обемно обоняние, т.е. едновременно с миризмата на предмета те определят и формата му. Този факт е от значение за жизнедеятелността им, тъй като голяма част от живота си те прекарват на тъмно в кошера, където с помощта на обонятелното осезание те са в състояние да се ориентират. По пипалцата им са разположени също микроскопични органи за вкус, влажност, топло, студено съдържание на въглероден двуокис във въздуха и пр. - фактори с огромно значение за микроклимата в кошера и за развитието на личинките. Благодарение на описаните сетива пчелите са в състояние постоянно да контролират и регулират вътре в кошера нивото на тези показатели - твърде важни за живота им. Пчелите са снабдени със съвършени зрителни органи: две големи фасетъчни очи, разположени странично на главата. Те притежават много добро цветно зрение и могат да възприемат дори невидимите за човека ултравиолетови лъчи, но зрението им е с малка острота. Затова пък очите им са много добре устроени за възприемане на движещи се предмети. Тяхната сравнително слаба способност за пространствено разчленяване на детайлите се компенсира с изключителните им способности да анализират събитията по време. Изработеното у тях чувство за време се дължи на влиянието на земното магнитно поле. Според съвременните схващания пчелите са в състояние да възприемат колебанията на поляризираната светлина, по която се ориентират в пространството. Когато тази светлина, свойствена на "синьото небе", липсва, те са лишени от своя съвършен ориентир. Ето защо в мъгливо и облачно време те не излизат извън кошера си. Друг своеобразен компас за пчелите е слънцето. То ги ориентира едновременно в пространството и времето. Напоследък е установено, че за да се ориентират на тъмно в кошера, те използват също и влиянието на земното магнитно поле. Пчелите контактуват една с друга. В резултат на опитите, проведени в института "Павлов" в гр. Колтуш, близо до Ленинград, "езикът" на пчелите вече е разшифрован. В основата му се намира биоелектричната активност на централната им нервна система. Пчелата работничка с голяма точност съобщава на останалите пчели в кошера за наличието на медоносни растения, като извършва колебателни движения със зареденото си с електричество коремче под форма на "танци". Този "електрически разказ" се възприема от другите пчели с помощта на антени. Специалистите от Научноизследователския институт по пчеларство в Рязанската област са проникнали в същността на разговора между пчелите. С помощта на наелектризирано пчелно коремче на пластмасов модел пчелите биват изпращани да търсят нектар в строго определени райони. Пчелите предават сведения за вида на пашата в даден участък посредством донасянето на микроскопични дози аромат от растението в своите "кошнички", разположени на крачката им. В кошера цари идеална чистота и подходяща температура. Докато няма разплод, температурата се колебае от 13 до 18°С, но с появата му пчелите започват да поддържат равномерна постоянна температура (34 - 35°С), което е много важна тяхна биологична особеност, осъществявана чрез регулиране на собствената обмяна на веществата и вентилиране на кошера чрез движение на крилете. Понякога голям брой пчели напускат кошера и по този начин температурата вътре в него спада, тъй като се намалява топло образуването. �-ивотът на пчелното семейство продължава, макар и с намалена активност, и през зимата. Пчелите се събират в средата на кошера, формирайки т.нар. зимно кълбо, с което се осигуряват необходимите условия за живот на семейството през зимния период. Повърхностният слой на кълбото се състои от слабо активни, неподвижни пчели, почти в състояние на анабиоза, плътно прилепнали една до друга. Колкото времето е по-студено, толкова този слой е по-дебел. Допрели се плътно една до друга, пчелите от външния слой образуват "живата кора на кълбото", т.е. създава се максимално ефективна топлинна изолация. Във вътрешността му температурата е 28 - 32°С, а към периферията постепенно се снижава до 8°С. За поддържането на тази сравнително висока температура във вътрешността на кълбото е необходимо разположените там пчели да консумират мед, който се намира в съседните до кълбото пити. Ето защо периодично пчелите от външния слой се сменят с тези от вътрешния. Пчелите могат да съществуват зиме само в пределите на кълбото - всяка отронила се от него пчела загива. Така кълбото приема смисъла на единна биологична система, осигуряваща живота на отделните индивиди. Пчелите поддържат около разплода влажност на въздуха в границите на 65 - 88 %. Това се постига в резултат на бързото изпаряване на водата от нектара, който пчелите разполагат около разплода. При нужда те донасят допълнително вода, с която поливат запечатаното пило. Охраната на пчелното семейство се осъществява чрез жилещия апарат на пчелите работнички. При ужилване жилото се откъсва заедно с последното членче от тялото им. Това значително увеличава ефекта от ужилването, тъй като мускулите на резервоарчето с отровата продължават да се съкращават и постепенно в раничката се излива цялото количество отрова. Попадналите вътре в кошера врагове (мишки, жаби и др.) биват убивани чрез ужилване. За да се предпазят от неприятните последствия при разлагането на трупа, пчелите го облепят с прополис и по този начин го "балсамират". Така трупът остава в кошера без опасност за семейството. Пчелите "измазват" с прополис и пчелните килийки, където пчелата майка ще разположи-яйцата, бъдещото поколение. Това се извършва с цел дезинфекция - унищожаване на бактериите, вирусите и гъбичките, които биха могли да увредят и прекратят възпроизводството на поколението. Р. Шовен (Франция, 1959 г.) установи, че тялото на пчелата за разлика от всички насекоми в природата е с напълно стерилна повърхност. Антибиотичните вещества от повърхността на тялото й унищожават в 100 % микроорганизмите и не предизвикват резистентни форми. Според Шовен пчелата разполага със 7 различни антибиотика, намиращи се по тялото й, в меда, восъка, пчелното млечице, прашеца, пчелната отрова и прополиса. Това е естествена, жизнена необходимост за защита. В тясното пространство на кошера (по-малко от 50 000 ст2) живеят 50 000 - 60 000 пчели. Необходима е била извънредно силна защита, за да може да се предпазят индивидите в това огромно струпване от широко разпространените в природата микроорганизми. Така естествените антибиотици са послужили за запазването на вида в продължение на милиони години.