Акарозата е паразитна болест по пчелите. Това е най- разпространената болест по пчелите. Акарите са малки по размери и сравнително сложно устроени кърлежоподобни членестоноги със сегментирано тяло, 2, 3 или 4 чифта крачка и смукателен апарат. При пчелите най- важни са акарът, който предизвиква акарозата, причинителят на вароатозата, сърбежният акар, т. нар. външни акари и прашецовите акари. Различават се по големината, дължината на членчетата, мястото на снасяне на яйцата и по отделните стадии на развитието им. Външните акари и прашецовите акари при изследване за акароза и вароатоза може да бъдат погрешно сметнати за техни причинители. Акарозата е широко разпространена и нанася големи щети поради отслабване или пълно унищожаване на пчелните семейства. Паразитира в трахеите (предимно в първия гръден чифт) на пчелите. Там женските акари снасят по 6-7 до 10 яйца, от които след 4 до 6 дни се излюпват ларви; от тях след още 6-7 дни се развиват възрастните акари. Отначало те са жълтеникави и без очи. Хранят се с хемолимфа (кръв), която изтича от наранените трахеи. Вредното действие на акарите се дължи на запушването на трахеите от изтеклата и съсирила се хемолимфа, от изпражненията, самите тела на акарите, ларвите и яйцата им. Трахеите почерняват и стават трошливи, а дишането на пчелите се затруднява. В семейството акарите се разпространяват чрез пряко преминаване от болните на здравите пчели. Условия за това има, когато пчелите са на кълбо- през зимно- пролетния период, както и при влошаване на времето през активния сезон. По- възприемчиви са младите 1-4 дневните пчели. Между семействата болестта се разпространява при блуждаене и налитане на болни пчели и търтеи в здрави семейства и по- рядко- при кражби. На по- големи разстояния, включително и от една държава в друга, акарите се пренасят чрез роеве, майки и пакетни пчели, произхождащи от опаразитени семейства, респ. местности и държави. Восъчните пити, медът , кошерите и принадлежностите им, както и труповете на измрели от акароза пчели не са опасни за пренасяне на акарите, ако са престояли вън от болните семейства повече от 20-25 дни. Заразените семейства постепенно отслабват и загиват до края на лятото или през следващия зимно- пролетен период. Самоизлекуване не е възможно, но се случва семейства да боледуват скрито, без ясни признаци, което е много опасно за по- широко разпространение на акароата в същия и в съседните пчелини. Признаците на акарозата при типичното й протичане са доста характерни: голям подмор след зимуването, масово разпълзяване на пчели при първите облитания, респ. през лятото след по- продължително задържане в кошера. Поради затрудненото дишане болните пчели не могат да летят, а пълзят пред кошера; крилцата им са неестествено разперени- напречно на гърдичките (болезненост от наранените трахеи); коремчето обикновено е подуто, както при нозематозата и незаразната диария (мановата токсикоза). При изследване под лупа или микроскоп след специално срязване на гърдичките в началния участък на първи гръден чифт трахей в тях се откриват акари, техни яйца, ларви и изпражнения, а самите трахеи са тъмни и трошливи. Извадените чисти от такива трахеи се потапят в капка разреден с вода глицерин за по- сигурно откриване на акарите.