Историческите сведения за развитието на пчеларството в нашата страна в далечното минало са твърде оскъдни. От летописите на учени и пътешественици е известно, че народите, населявали сегашните български земи преди идването на българите, са се занимавали с отглеждане на пчели. След заселването на Аспаруховите българи на Балканския полуостров те продължили да се занимават с пчеларство. Голяма част от заетите земи не е била обработвана и е била покрита с разнообразна и богата медоносна растителност, която е осигурявала изобилна паша за пчелите. В резултат на това пчеларството, макар и примитивно, бързо се развивало и България започнала да конкурира Византия и съседните европейски страни с висококачествени пчелни Продукти. Според летописеца Йоан Екзарх пчеларството в България е било добре развито още през IX в. Значителна част от получавания мед и восък е била изнасяна на чуждите пазари. Арабските историци Абу Хамид и Ал Мукадеси, които няколко пъти са посещавали страната, са отбелязали в своите записки, че България извършва оживена търговия с мед и восък. През периода ХИ-XIV в. тя е поддържала оживени търговски връзки с Генуа, Дубровник, Венеция, Византия и др., като между другите стоки е изнасяла и големи количества мед и восък. След падането на страната под османско робство независимо от тежките условия на живот пчеларството е продължавало да бъде любимо занятие на българския народ. През периода на 500-годишното османско робство народът ни е плащал с мед и восък най-различни задължения, глоби и данъци на турската държава. В своята книга "Автобиография и пътепис" д-р Ив. Богоров (1886) пише, че в страната има мед и восък и много българи са притежавали по 500 и повече тръвни кошери. Въпреки големия брой на пчелните семейства, притежавани от отделни големи пчелари, пчеларството по това време е било на твърде ниска степен на развитие. Пчелите са били отглеждани изключително в тръвни кошери. Грижите за тях са били свеждани до хващане и заселване на роевете в нови кошери и до унищожаване през есента на пчелите от най-добрите семейства за по-лесно изваждане на меда. Този жесток начин на пчеларстване е практикуван столетия у нас и известен под името роебойна система. Пчелите са били предоставени сами на себе си и на капризите на природата. Към края на османското робство и непосредствено след Освобождението по пчелите и пилото се появяват различни болести, в резултат, на което броят на пчелните семейства през отделни години бързо намалява. Това довежда до известен упадък на пчеларството. Развитието на нашето пчеларство е свързано с модернизирането на пчеларството в европейските страни и в Русия, започнало през първата полозина на XIX в. с конструирането на разборния, или рамковия кошер, а впоследствие и с изобретяването на восъчните основи и центрофугата за изваждане на меда. Независимо от тези открития пчеларството в България запазва своя примитивен характер до края на XIX в. Едва през 1884 г. у нас биват изработени и заселени с пчели първите няколко рамкови кошера. През 1893 г. броят им за страната достига 149, през 1903 г. - 9720, през 1930 г. - 77 889, а през 1939 г. - 2и0 000. Въвеждането на рамковите кошери означава голяма крачка напред в развитието на пчеларството в България и за повишаването на неговата култура, макар че темпът на нарастване на техния брой е твърде бавен. По-голям тласък в това отношение се дава, когато през 1899 г. се създава и първата пчеларска организация в нашата страна, а през 1902 г. започва да излиза първото пчеларско списание под наименованието "Пчела", като се основава и пчеларска кооперативна централа "Нектар". Основната задача на организацията и на списанието е да съдействат за укрепване, модернизиране и по-нататъшно развитие на пчеларството чрез разгърната пчеларска просвета. Независимо от безспорния му напредък през първата половина на настоящия век, който се изразява и в значително нарастване на общото производство на мед и восък, нашето пчеларство запазва характера си на любителско занимание. С пчеларство са се занимавали сравнително ограничен кръг хора, които са притежавали средно по 4-5 кошера със среден добив на мед 5-8 kg и 200-300 g восък от пчелно семейство. Стоящите пред него проблеми са били проблемите на малките любителски пчелини, характерни за частното и разпокъсано земеделие. Българското пчеларство навлиза в нов етап на развитие след деветосептемврийската победа през 1944 г., когато се откри пътят за социалистическо развитие на страната. За да бъде в състояние да отговори на нуждите на развиващото се на социалистически основи селско стопанство, за да. се задоволят нарасналите нужди от пчелни продукти, пчеларството трябваше да промени своя облик. Наред с дребното любителско пчеларство започна създаването и на кооперативен и държавен сектор, или т. нар. обществено пчеларство. В голяма част от трудово-кооперативните земеделски стопанства се създадоха кооперативни пчелини от внесените от кооператорите пчелни семейства. Много добри любители пчелари станаха отговорници на тези пчелини и със своя опит и знания допринесоха за тяхното укрепване. Пчелини бяха изградени и в част от държавните земеделски стопанства. С тази реорганизация на пчеларството се създадоха предпоставки за по-тясното му свързване със селскостопанското производство. Изграждането на големи пчелини на промишлена основа даде възможност за повишаване на тяхната рентабилност, за по-пълно използване на пчелната паша и за по-пълноценно опрашване на редица селскостопански култури. Партията и правителството правилно оцениха значението на пчеларството. Издадени бяха редица документи за неговото развитие и укрепване както в обществения, така и в личния сектор. Въз основа на тези документи МЗ разработи мероприятия и разпореждания за превръщане на пчеларството в доходен и рентабилен отрасъл на селското стопанство. Към ЦКС беше създадено предприятие "Нектаркооп" с клонове във всички окръжни кооперативни съюзи, което се занимава с изработване и продажба на пчеларски инвентар и восъчни основи, с изкупуване и търговия с пчелни продукти и др. Към МЗ беше създаден Централен съвет по пчеларство като ръководен орган на окръжните пчеларски съвети и на пчеларските дружества. Сега в България има около 1800 пчеларски дружества с около 70 000 организирани пчелари. През 1964, 1966, 1973, 1977 и 1981 г. бяха проведени национални конференции по пчеларство, на които основно се разгледа състоянието на пчеларството и се приеха решения за по-нататъшна цялостна работа. На проведените пленуми Централният съвет подробно се занима с набелязаните задачи за изпълнение решенията на националните конференции. Издадени бяха редица учебници и ръководства по пчеларство. Редовно се издава сп. "Пчеларство", орган на НАПС и Централния съвет по пчеларство, като месечният му тираж достига 30 000 броя. През 1951 г. беше създадена Опитна станция по пчеларство край София с отдели по пчеларство във Видин и в Смолян с основна задача научна разработка на въпросите по пчеларство и внедряване на научните постижения в практиката. В резултат на изпълнението на правителствените документи и на усилената организационна и просветна дейност у нас пчеларството бележи непрекъснат възход. Така броят на пчелните семейства през 1972 г. достигна 765 000, като само 7,5% от тях са в тръвни кошери. През останалите години броят на семействата се колебае около тази граница с тенденция към намаляване на тръвните под 4-5% и постепенното им окончателно премахване. Най-много пчелни семейства има в Плевенски, Толбухински, Великотърновски, Разградски, Бургаски и Софийски окръг. По отношение на броя на тръвните кошери на първо място е Ямболски окръг, следван от Бургаски, Кърджалийски, Търговищки и Сливенски окръг. Появяването и разпространението на вароатозата причини през последните години намаляване на пчелните семейства общо за страната с около 120 000. Засегнати са всички окръзи. Увеличи се значително изкупуването на пчелни продукти. Сега "Наркооп" изкупува годишно 5000-8000 t мед и около 200 t восък. Доходът от мед, восък, пчелно млечице, пчелна отрова и цветен прашец възлиза годишно на над 30 млн. лв., а доходите от опрашителната дейност на пчелите се изчисляват на около 300 млн. лв. През последните години у нас се преминава към все по-голяма концентрация на пчеларството. Създадени са четиринадесет големи пчеларски предприятия, някои от които имат по 10 000 пчелни семейства. Това са окръжните пчеларски предприятия. Тяхната дейност показва, че тази нова форма е перспективна. Създадени са и четири специализирани стопанства за производство на пчелни майки, които ежегодно произвеждат и пласират на достъпни цени сред пчеларите в страната около 60 000 оплодени пчелни майки. В резултат на цялостната дейност в областта на пчеларството нашата страна се нарежда на едно от първите места в света по брой на пчелните семейства на квадратен километър и на 1000 души население. Средните добиви на мед у нас обаче са все още твърде ниски и не съответстват на възможностите ни в това отношение.